— Калатис действаше по някаква голяма сделка — започна Редън. — Не знам нищичко за какво са се договаряли — дали за наркотици, информация или оръжие, просто не знам, но нещата щяха да приключат тая нощ. — Той всмукна от цигарата. — Когато става нещо подобно, тия хора, с които той се занимава, ги докарваме да се видят с Калатис за окончателното договаряне. Те носят последната си вноска в брой. И обикновено, това си е особеност на гърка, всичко това става след полунощ, ранните часове на сутринта. Просто тъй обича да го прави.
— Става по следния начин. Тия хора, ако са от другаде, се настаняват в някой хюстънски хотел и хората на Калатис ги вземат оттам и ги водят до летището, което използваме.
— Винаги ли използвате едни и същи летища?
— Да — кимна Редън, — използваме всички. Правим нещо като въртене, нито едно не е постоянно. Той гледа това да става произволно. Но повечето ги използваме, рано или късно, Уест, Саутуест, Клобър Фийлд, тук, Гълф, Андрау, Хъл, Елингтън, Хоби, Интерконтинентал, Хукс, Мидуест, Уайзър — всички.
— Във всеки случаи, тия хора и парите им се превозват от охраната на Калатис от техния хотел до летището. Те се качват, парите се натоварват и ние отлитаме. Обаче всички тия хора си мислят, че отиваме в Мексико или някъде там надолу. А всъщност летим два часа за отвличане на вниманието. Гледаме да ги занимаваме с нещо в кабината, за да не чуват радиосъобщения и нищо да не виждат, макар че е нощем, а после се приземяваме край къщата на Калатис, ако сме с понтонче…
— Понтонче ли?
— Хидроплан, самолет с понтони — или пък се приземяваме на малко междинно летище, прехвърляме се на понтонче и пристигаме.
— Но значи винаги отивате до Калатис с хидроплан.
Редън леко кимна.
— Налага се. Той няма да остави подобна стока да се вози с кола. Освен това то си е част от номера, да си мислят, че са в Мексико.
— Само едно междинно летище ли има, или са няколко?
— Едно, само едно. Мястото се казва Лас Копас.
— Но довечера е нещо различно, така ли? — попита Грейвър.
— Да, довечера е различно — каза Редън, кимайки тежко и всмукна за последен път от цигарата, която беше изпушил чак до филтъра. Смачка фаса на бетонния под. Използва палеца на свободната си дясна ръка да обере потта от челото си и се разнесе звън от незаключените белезници.
— Когато има няколко самолета в една нощ като тази, те всички тръгват от едно летище. По този начин хората от охраната на Калатис имат да контролират само един хангар. Времето е така разчетено, че клиентите пристигат с един час разлика един от друг и по тоя начин има предостатъчно време между тях. Никой от клиентите изобщо не знае, че Калатис се е срещал с някой друг същата нощ. Ето така го прави.
Редън пак се поразмърда върху бутовете си.
— Това е адски неудобно място — рече той. Метна възмутен поглед към Ремберто. — По дяволите. Така. — Той пак избърса потта от челото си с палец. — Довечера и тримата пристигаме от различни летища.
— Кои?
— Уейд от Андрау. Марисио от Клоувър. Аз потеглям от Хоби.
— И това ще стане след полунощ?
— Не, не този път — поправи го Редън. — Това е още едно нещо, което беше променено. Първият клиент ще бъде тука в десет и петнайсет. Вторият в единайсет и трийсет и пет. Третият — в дванайсет и петдесет и пет.
— Значи — Грейвър пресметна набързо — по един час и двайсет минути между всеки пристигащ клиент.
— Точно така.
— Защо е тази промяна?
Редън втренчи поглед в бетонния под за миг и после вдигна очи към Грейвър.
— Ами, всъщност, право да ви кажа — рече той, — и ние самите тъкмо се безпокояхме малко по тоя въпрос.
— Ние?
— Аз, Уейд и Марисио… тримата пилоти. Ние, такова, от известно време наблюдаваме всичко това и ни се струва, че май Калатис се кани да изчезне след тази нощ.
— Защо смятате така?
— Има един тип, казва се Шек, който летеше с нас — каза Редън. — Бил е с Калатис много по-дълго от нас и с него почнахме често да се събираме и да си говорим за Калатис. Приятелчето Шек доста добре му схваща номерата. Той все още работи за Калатис по някакви тайни щуротии. Шек смята, че Калатис приключва доста от операциите си тук и че се кани да направи някакъв страхотен трик и след това просто да изчезне. След всички тия промени, дето стават днес — първо едно, а после друго, ние с момчетата почнахме малко да се плашим. От четири или пет часа се опитвам да се свържа с Шек да обсъдим тия последни събития с него, но не мога да го открия.