— Чел ли си вестниците тази сутрин?
Редън погледна Грейвър.
— Да.
— Брус Шек е загинал в експлозията на една от ония лодки в яхтклуба Саут Шор.
Редън трепна и лицето му увисна.
— Загинал?
— Познаваш ли Колин Фийбър?
— Да.
— Загинал е тази сутрин.
— Загинал? Убит ли е?
— Гилбърт Хорман?
Редън кимна, усещайки какво ще чуе.
— Загинал е снощи.
Редън преглътна. Очите му имаха такъв вид, сякаш бяха загубили способността си да мигат. Той пак преглътна.
— И трима офицери от моя отдел, които работеха по случая — добави Грейвър, без да уточнява.
Погледът на Редън се зарея навън към настилката на пистата.
— Значи Шек беше дяволски прав… тоя грък се е развилнял. Кани се да бяга.
— И къде според тебе в тая схема попадат неговите пилоти, Еди? Нима смяташ, че той просто така ще ви пусне да си вървите — с всичко, което знаете за него?
— Кучи… син… — Редън почти се вцепени.
— Във всеки случай, днес можеше да ти бъде последният летателен ден — рече Грейвър.
Редън нищо не каза. Само гледаше втренчено към пистата, която танцуваше в маранята край самолета му.
74.
— Значи тази вечер — каза Грейвър, отново връщайки Редън към започнатия разговор, — ако вземете клиенти оттук, возите ги заблуждаващо два часа и после отивате в Лас Копас, а оттам те се прехвърлят на хидроплани, за да прелетят до Чокълит Бей, така ли?
Редън кимна. Беше започнал още по-силно да се поти.
— Как става това? Къде спира хидропланът — в реката ли? Наблизо има река, нали?
Редън кимна.
— На около седемдесет и пет ярда от летището.
Нюман беше довлякъл автомобилна гума и сега седеше на нея зад Редън. Мъри и Ремберто бяха придърпали една дървена стойка и също се бяха настанили. Всички страшно се потяха, но внимателно слушаха как Грейвър методично изтръгва всяка важна подробност.
— Има ли нещо различно от обичайното в този случай?
Редън пак кимна, като че ли тъкмо сега се досещаше за нещо, сякаш още едно късче от ребуса на Калатис идваше на мястото си.
— Да. — Той отново преглътна. — Да, обикновено парите и клиента се товарят на хидроплана и се пренасят над Чокълит Бей. Когато стигнем до пристана на Калатис, клиентът се изкачва по брега към къщата за срещата си с Калатис, а парите се натоварват на моторница.
— А после какво?
— Моторницата откарва парите до уреченото място в големия залив, вместо хидроплана. Хидропланът и пилотът трябва да чакат, за да прехвърлят клиента отново през Чокълит Бей.
— Ти каза „когато стигнем пристана на Калатис“. Вие ли управлявате и хидроплана? Няма ли други пилоти за него?
— Не, ние го управляваме. Има само един хидроплан. Първият пилот се приземява в Лас Копас, всичко се натоварва на хидроплана, прелита над Чокълит, после, когато клиентът приключи, се връща пак през Чокълит, взема редовния самолет и оставя хидроплана в реката за следващия пилот и клиент. Той прави същото. Вторият пилот на последния самолет откарва хидроплана. Държим го в малък хангар в Кема.
— Предполагам, че някой стои при самолета, спрял в Лас Копас.
— О, да, трима от пазачите на Калатис предварително отиват до Лас Копас с лодка. Занасят електрически генератор и сигнални лампи до летището. Доста работа е. Лампите светват само за миг по време на приземяването и се закриват. Пазачите — наричат ги охрана — остават по време на цялата операция в съответната нощ, помагат в товаренето на парите от единия самолет на другия и после „охраняват“ самолета, който не се използва в момента.
— Казваш, трима пазачи. Винаги ли има трима?
— Точно така. Ето тука Калатис се различава от вашия обичаен, посредствен трафикант или престъпник. Има шест въоръжени пазачи, а не петнайсет или двайсет. Само шест. Трима в Лас Копас, трима на собствения му кей. Те са доста сдържани хора. Всъщност всяко оръжие, което носят, е снабдено със заглушител. Независимо дали е „Узи“, „Мак-10“ или нещо друго. Заглушители. Съвсем разумно, като си помислиш. Всички ония каубои обичат звука от гърмежите. Каква тъпотия, ами че със заглушител може да умъртвиш сума народ, преди някой да е разбрал, че си там. Затова те нямат нищо против да ги използват. Не искам да кажа, че много обичат да дърпат спусъка; никога не съм виждал това. Но и никак не ги е страх да използват оръжие.