— Но тук има някои непосредствени рискове и проблеми. Само четирима от нас могат да бъдат в Лас Копае. Един от нас ще трябва да остане с Редън, който ще откара там другите четирима и ще се върне в Бейфийлд. Освен това ще трябва да потеглим незабавно, за да стигнем колкото се може по-рано, ако смятаме да изпреварим пазачите на Калатис там. Всъщност може би е вече твърде късно. Предполагам, че тримата мъже на Калатис ще искат да са в Лас Копас доста рано, за да се подготвят. — Той погледна часовника си. — Ще се стъмни след по-малко от час.
— Или втората възможност: да ги пресрещнем на всяко от летищата, веднага след като си тръгне охраната на клиента след разтоварването на клиента и парите. В този сценарий ще си имаме работа само с един пазач. — Той погледна бележките си. — Проблемът с този вариант е, че ще пресрещнем само една пратка с пари и един клиент, защото, когато този първи самолет — на Уейд — не пристигне в Лас Копас по график, Калатис ще бъде уведомен и ще изпрати някого да види какво е станало. Няма да можем да пресрещнем другите две пратки с пари.
— И — добави той — това не постига моята крайна цел. Обзалагам се, че Калатис ще бъде привлечен от тия пари като акула към кръв. Той ще се появи там, където те са най-много.
Всички размисляха върху това, представяйки си всеки етап.
— Ами ако отидем в Лас Копас с първия самолет? — предложи Мъри. — Ще си имаме работа само с един пазач в Андрау, а когато стигнем в Лас Копас и преодолеем съпротивата на тамошните пазачи, можем да съобщим по радиото на Калатис, че всичко е по план. Можем да пресрещнем Марисио. Дори няма да се налага Редън да отлита. Бихме, получили и трите пратки на едно място.
— Това е добре само, в случай че сме сигурни какво точно ще се случи в Лас Копас — намеси се Ремберто. — Ако сгрешим, Калатис ще знае, че нещо не е наред до единайсет и трийсети пет, когато първият самолет не пристигне на неговия кей.
Грейвър забарабани с пръст по бележника.
— А аз се боя, че ще намерим повече от трима пазачи в Лас Копас — рече той. — Ако наистина се окаже така, ще бъдем като хванати в капан в този самолет и може би под кръстосан огън. И ако се окажем прави, че те ще свалят всички след приземяването, ние не знаем точно как ще го направят. Може да накарат всички да слязат и да ги убият направо там, на онова забутано летище, без дори да излизат от шубраците. Е, и после какво?
Здрачът на отиващия си ден вече обхващаше околността и сякаш бе погълнал хоризонта в неумолимия си ход към тъмносивия мрак. Като че ли светът свършваше точно там, малко встрани от брега, и сгъстяващата се тъмнина откъм залива придаваше едва доловимия ефект на необятния космос. Пищяха чайки, невидими в безкрайното сиво небе.
— Не виждам как можем да го направим — каза най-после Грейвър. Той пусна бележника си на пода и разтърка с длани лицето си. — Мисля, че просто не можем да рискуваме. Твърде много неизвестни, твърде малко време. Би завършило катастрофално.
За момент единствените звуци, които се чуваха на верандата, бяха крясъците на чайките и глухият шум на разбиващите се вълни.
— Е, добре — каза Ремберто съвсем тихо, ала ясно и твърдо, — ако искате всички пари на едно място, щом те ще докарат и Калатис, тогава мисля, че има и друг начин да постигнем това.
76.
10:40 вечерта
Рик Ледет наклони „Чесна 185“ и Нюман погледна навън от кабината, през прозореца надолу към пространството, което според уверенията на Ледет беше Чокълит Бей.
— Виждам летището — каза Ледет, изравнявайки „Чесна“ с хоризонта. Бяха се отправили назад към Хюстън и Нюман можеше да познае по заревото от градските светлини, че пак се изправят нагоре. — Ще направя пак вираж и ще се насоча обратно към залива. После ще намаля газта и ще направя няколко завоя и всеки път, като ти кажа, ще изстреляш по една. Ще ги осветим като при пожар.
— Добре — рече Нюман. Само това можа да каже. Беше изумително колко бързо изчезваха възприятията за горе и долу нощно време. Той стискаше между коленете си кутия с военни парашутни осветителни ракети и пистолетът беше готов за стрелба. Той пъхна ракета в процепа.
— Помислих си, че ако направя два обхода, те може да ни светнат — рече Ледет. — Кретени. Знаех си. Дисциплинирани копелета. Няма значение. Толкова пъти съм се приземявал на това летище… господи, виждам дори реката. Добре, дръж се здраво.