Ремберто, Мъри и Грейвър хукнаха към самолета на Редън, вдигнаха опашката му и го извлякоха далече от вратата на хангара. Тъй като Ласт и хората на Страсър само бяха започнали да бутат „Муни“, самолетът все още беше до задната част на хангара, когато гръмна и огненият удар взриви задната стена на хангара чак до канцеларията. Редън, Ландроун, вторият пилот на Ландроун и двамата клиенти не биха могли да оцелеят след този взрив.
Ремберто вече се катереше в камионетката, преди някой друг да стигне до нея. Включвайки на задна скорост, той изфуча навън от хангара чак до хеликоптера, който вече се готвеше да потегли. Докато Мъри и Грейвър тичаха далеч от „Пилат“, други двама мъже изскочиха от хеликоптера на Страсър и хукнаха към „Пилат“, докато Страсър им крещеше своите команди. Те изтичаха край Грейвър и Мъри, които рязко се обърнаха, невярващи на очите си, и с ужас гледаха как двамата мъже се катерят във все още отворената пилотска кабина, както им бе наредил Страсър. Самият Страсър наблюдаваше без всякаква видима емоция как двамата мъже застават пред почти сигурна смърт заради него. Сякаш участваше в хазартна игра, където животът и смъртта не играеха никаква роля при залагането.
Перката на „Пилат“ се завъртя и почти в същия миг един от мъжете се смъкна от вратата на пилотската кабина с едно куфарче, с което той изчезна в тъмнината, докато „Пилат“ запали, форсирайки, и се отдели от горящия хангар, придвижвайки се по пистата към хеликоптера и камионетката.
След миг мъжът се върна тичешком откъм тъмнината вече без куфарчето, тичайки с всички сили и вече беше стигнал до пистата, когато бомбата избухна. Още една червена гъба освети летището и макар да чувстваха горещината от експлозията, тя беше доста далече от хангарите и не причини никакви повреди. Огненото кълбо се разсея бързо и тъмнината отново погълна мястото, откъдето беше изгонена за кратко време.
Едва в този момент Грейвър осъзна, че и двата хангара се бяха запалили от първоначалната експлозия и че техните коли горяха във втория хангар.
81.
Грейвър, Ремберто и Мъри стояха на пистата и наблюдаваха, как хората на Страсър разтоварват „Пилат“ и камионетката и подреждат сандъците с пари в лъскавото тяло на „Бел 260Л“. Страсър се приближи до Грейвър, когато приключиха.
— Това са двайсет и два милиона — рече Страсър. — Знаете ли колко гръмнаха във въздуха? Осемнайсет милиона, най-голямата партида в най-малкия самолет. — Той изсумтя. — Не знам защо Панос го е измислил така.
— Как да разбера дали моите хора са добре? — попита Грейвър.
— Добре са — каза Страсър. Той вдигна телефона, който носеше, и пак натисна едно копче. Заслуша се за момент. — Аз съм. Дайте ми още петнайсет минути и после ги оставете. Когато тръгнете, кажете им да се обадят на този номер.
Той натисна две цифри на радиотелефона, изпробва ги, заслуша се, натисна друго копче и подаде телефона на Грейвър.
— Вземете — рече той. — Вашите хора ще ви се обадят след петнайсет минути. Но сега не можете да се обаждате оттук. Току-що го превърнах само в приемник. — Хвърли поглед към все още горящия хангар. — Предполагам, че някой вече е тръгнал насам — каза той. Изгледа внимателно Грейвър. — Това май беше дяволски трудна операция за вас, а?
— Да — отвърна Грейвър.
— Какво направихте, заобиколихте бюрокрацията ли?
— Какво имате предвид?
— За вас всичко започна едва преди пет дни, когато намериха мъртвия Артър Тислър. Сега стоите тук и говорите с мене. Право да ви кажа, това много ме учудва. Не съм претенциозен човек, Грейвър. Не виждам смисъл да се перча с нещо, но аз наистина знам как да си движа нещата. Действително знам, че съм добър в това, което върша. При нормални обстоятелства не бихте се добрали така близо до мене дори за пет години, да не говорим за пет дни.
— Обаче — каза Грейвър, бършейки челото си с ръкава на ризата, потъмнял от сажди, мръсотия и пот — това не бяха нормални обстоятелства.
— Вярно — призна Страсър, — така е. Но въпреки всичко бюрократичната машина не се движи толкова бързо, както вие успяхте през тия пет последни дни. — Той погледна Ремберто и Мъри. — И според мене тези двамата не са ченгета.
— Кажете ми нещо — рече Грейвър, — имам ли още някой друг продажник в полицейския отдел?
— Дявол го взел, дори не знам — Страсър сви рамене с безразличие. — Всичко беше работа на Калатис. Нямах нищо общо с това, освен да купя Фийбър и Хорман чрез подставени компании. Моите хора го уредиха. В основни линии аз финансирах сделките на Калатис. Всички подробности бяха негово дело. Тук съм единствено, защото с партньори като Калатис трябва винаги да имаш някой, който да ги следи през цялото време. Някои от моите хора, работещи при него, хора и за които той не знае, че са мои, ми докладваха за намеренията му да организира нещо като офейкване с огромна плячка. Надали има по-добър от Панос в това. Знаете ли нещо за него?