Хванала дебелия фуркет с лявата ръка, тя леко докосна с острието му едно точно определено място между втория и третия гръбначен прешлен на Калатис в основата на черепа му. Насочи фуркета малко косо нагоре и после с дясната си длан тя плесна по широката част на фуркета, забивайки стоманеното острие точно в гръбначния мозък. Тя остана седнала на бутовете му, докато краката му спряха да потръпват и той остана неподвижен.
83.
Грейвър стигна до другия край на басейна и започна да плува последната си дължина. Беше плувал почти четирийсет минути и когато най-сетне докосна със заключителния замах бордюра на басейна, сърцето му се блъскаше в гърдите като автомобилно бутало.
Той смъкна плувните очила и се хвана здраво за бордюра, с хриптене поемайки въздух. Макар че беше на края на силите си, тренировката му се отрази добре. Късното августовско слънце загряваше мократа му глава и пареше по мускулите на раменете му. Той изчака сърцето и дробовете му да възвърнат равновесието си, чувствайки по тялото си приятното движение на водата, която бавно се успокояваше след вълните, предизвикани от плуването му.
Докато поемаше тежкия следобеден въздух, той се взираше над нагорещената зелена морава с пръснати тук-таме палмички и за хиляден път мислите му се връщаха към неотдавнашните събития и техните последици.
Задължителното временно отстраняване от работа, докато траеше разследването, би трябвало да бъде за него една благодат, чудесна възможност да си отпочине, да се възстанови от изтощението и да мисли. Но не се получи така. Макар че отначало медиите се забавиха, докато свържат всички събития, те си наваксаха за изгубеното време след бедствието в Бейфийлд. Репортери от всички клонове на медиите изведнъж се оживиха и вече след седмица се съобщаваше непрекъснато за нови разкрития, което продължи през жарките юли и август.
Съкрушителната атака на медиите наложи прекратяване на работата в Отдела по криминално разузнаване, а сложността на случилото се през тези пет горещи юнски дни обещаваше продължително разследване.
Докладът на Грейвър за специалната следствена комисия беше дълъг и изключително подробен. Той успя да даде обяснения за почти всеки свой час. Описа целия лабиринт от взаимоотношения между участниците, без да щади своите подчинени или самия себе си, задето не са забелязали нищо нередно, въпреки съставената от него преди две години нова контраразузнавателна програма, целяща да предотврати точно такива нарушения. Съобщи имена, връзки, информация, за да даде възможност на комисията да използва цели компютърни програми от „Дейтапринт“, „Хорман Пластикс“ и „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“ и предаде копия от описанията на Дийн Бъртъл и Брук Шек, обясняващи тяхното участие. Всички тези подробности трябваше да бъдат събирани от него и помощниците му цели две седмици, преди администрацията да успее да реши да го отстрани временно и работата на комисията да започне. После той просто излезе от кабинета си и си отиде вкъщи.
Единственият проблем беше участието на Арнет Кепнър и нейните хора. Грейвър отказа да разкрие този източник, и също така постъпиха Кейси Нюман и Пола Сейл, за негово учудване и удовлетворение. Макар че те двамата също бяха отстранени за времето на разследването, тяхното мълчание представляваше изключителен вот на доверие. Разбира се, щеше да има начин да се реши този проблем. Винаги имаше такъв начин, особено при бюрокрации, разчитащи на тайни, за да осигурят собственото си оцеляване.
Това беше преди почти два месеца. Той плуваше по два пъти на ден. Пиеше повече вино, отколкото трябваше, но не много. Понапълня, но не повече, отколкото му беше необходимо. Неговите привърженици от отдела го осведомяваха за слуховете и когато можеха, за действителните факти. Очевидно Уестрейт веднага се бе завъртял и бе принесъл в жертва кариерата на Грейвър, за да умилостиви гнева на бюрократите заради срамния скандал в отдела. По всяка вероятност с кариерата на Грейвър беше свършено. Съдбата на Нюман и Пола беше по-неясна; тяхното бъдеще все още висеше на косъм.
Той не чу и дума от Арнет. Това се очакваше; така и трябваше. Някои неща се подразбираха в тази сложна ситуация. Със своята помощ тя доста бе надскочила обичайните правила на играта. Мълчанието й сега всъщност представляваше вид самозащита. Тя щеше да очаква същото и от Грейвър.
Но той бе реалист и винаги приемаше неизбежното; не бе необходимо да чака присъдата на специалната комисия, за да разбере, че в края на краищата ще бъде уволнен. Щеше да има късмет, ако му оставяха част от пенсията. Ала сега повечето време премисляше събитията от ония няколко дни. Времето минаваше, дните се нижеха едни и същи, а той повтаряше отново в паметта си грешките, разочарованията, лошия късмет.