Смъртта на толкова хора не го оставяше на мира.
Би било лесно да стовари вината за това върху други, върху Панос Калатис и Брод Страсър, върху безскрупулното им търгуване с фалшиви мечти и незаконни далавери, водещи до неописуеми богатства. Би било лесно за това да обвинява бизнесмени като Фийбър и Хорман, както и безименните „клиенти“, чиято алчност беше толкова ужасна и ненаситна, че заличаваше всякакви следи от елементарно благоприличие.
Ала той не можеше така лесно да прехвърли вината. Би могъл да избегне много от жертвите, ако стриктно се бе придържал към своите задължения да събира сведения. В някои дни точно това си казваше. В други дни си казваше нещо съвсем различно. В такива моменти, пресмятайки безброй пъти смъртните случаи, му се струваше, че всички ония жертви щяха така или иначе да загинат, независимо от неговите действия. Тяхната участ бе предопределена в една хазартна игра, замислена и приведена в действие от Калатис и Страсър. Тази игра вече бе изминала дълъг път и тъкмо приключваше, когато Грейвър се натъкна на нея в последните й часове. Въпреки всичките си самообвинения, нещата бяха извън неговия контрол през цялото време. Независимо какво би успял да направи, Калатис пак щеше да изчезне със сто милиона долара. Страсър пак би отлетял с трохите от двайсет и два милиона. И на двамата нямаше да им липсва наркобизнесът. Те просто щяха да се прехвърлят в нови сфери на дейност. Щяха да се заобиколят с нови дребни играчи и за нула време реката от фалшиви мечти щеше отново да потече, изпълнена до бреговете си с разбити надежди и плуващи човешки останки.
Що се отнася до двете тъмни личности, съвсем малко беше споменато за тях сред новините. Имената им се появиха само на два пъти, и то между другото, във връзка със слухове. Грейвър научи, че двама души от Държавния департамент са дошли в града за няколко дни и след това Калатис и Страсър съвсем се загубиха от общата картина, засенчени от истории как Арт Тислър продавал криминални сведения срещу секс. Извратеният секс и нечестните ченгета представляваха по-пикантни истории и съвсем избутаха от заглавията темата за обикновената алчност.
— Експресна поща — рече Лара, излизайки от задната врата на къщата. Беше по бански костюм и носеше кърпа и голям плик.
Грейвър излезе от басейна, отърси се от водата и отиде до градинските столове. Взе кърпата си и докато се бършеше, се любуваше на Лара, която вървеше към него през тревата. Тя му подаде плика, като го шляпна с него игриво по корема. После тя метна кърпата си на един стол и се гмурна в басейна.
Грейвър погледна адреса на подателя. Беше от Хюстън. Отвори плика и измъкна три цветни снимки и ръчно написана бележка:
Джейл остана с него до момента, в който успя да се добере до всички номера на чуждестранните сметки. Четирийсет и осем часа след научаването и на последния номер вече притежавах всички пари, а тя свърши своята работа. Тя беше добър и предан служител.
Помислих си, че бихте искали да знаете това.
Грейвър погледна първата снимка. Беше направена докато фотографиращият е стоял над голото тяло на Калатис. Той лежеше по корем върху плажен шезлонг, главата му беше обърната настрани, а ръцете му бяха пъхнати под нея. Беше като заспал. Парче сребрист метал, дълго около два инча, лежеше хоризонтално върху врата му отзад.
Втората снимка показваше металната игла, издърпана наполовина от врата на Калатис. Доказателство, че е била забита докрай.
Третата снимка представляваше клиничен едър план на раната, а иглата все още беше вътре.
Грейвър пъхна снимките обратно в плика и си спомни безобидната фигура на Страсър, застанал на пистата, приличащ на преуморен търговски пътник.
— Какво беше това? — попита Лара. Тя стоеше във водата до бордюра на басейна, където той беше преди малко, отмятайки мократа си коса от лицето.
— Просто нещо във връзка с разследването — каза Грейвър. — Някои хора още се мъчат да оправят бъркотията.
Той погледна бележката. „Тя беше добър и предан служител“. Миналото време на глагола беше показателно.