Докато Грейвър отпиваше от бирата си, един хилав млад мъж се надигна от самотното си място и пусна няколко монети в джубокса, разположен в другия край на дансинга. Той се върна на масата си, запали цигара и в същия миг се разнесоха звуците от акордеоните и корнетите на мексикански състав. Като по поръчка две уморени проститутки с къси тесни рокли, които едва покриваха слабините им и подчертаваха щръкналите им кореми, изоставиха кавалерите си на масата, излязоха на дансинга, прегърнаха се и започнаха да танцуват. Сякаш не съзнаваха живия ритъм на музиката, те се движеха печално, преплели прасците на тънките си крака върху високите токчета, стържейки бетонната настилка и плътно притиснали кореми, те бяха обгърнали раменете си, допрели безизразните си лица едно до друго.
Грейвър ги наблюдаваше, гледаха ги и техните кавалери и хилавият мъж. Мъж и жена наблизо не им обръщаха внимание и унесено пушеха заедно дебела цигара с марихуана. Когато музиката свърши, жените се върнаха на своята маса, а Грейвър довърши бирата си.
След пет минути Виктор Ласт се появи през задната врата на кафенето, бързо огледа вътрешния двор и тръгна към Грейвър с обичайната си нехайна, отпусната походка. Носеше добре ушит ленен панталон със сламен цвят и чупки в кръста, измачкана копринена риза с дълги ръкави и светлокафяво спортно сако с външни джобове. Пепелявата му коса беше с модна дължина, подстригана добре около ушите и врата, сресана назад, като един кичур небрежно падаше над челото.
Той се усмихна сдържано, приближавайки към Грейвър, който стана, и двамата се ръкуваха.
— Сядай — каза Грейвър и посочи отсрещния стол.
Ласт кимна и седна. Сега Грейвър го виждаше по-добре и с изненада установи, че Ласт навярно доста беше преживял. Макар че беше все още слаб и имаше хубав тен — слънцето беше изсветлило руси кичури в пепелявата му коса, лицето му беше невероятно набръчкано, очите му бяха присвити сред множество ситни бръчици и ъглите на устата му започваха да се избиват надолу. Имаше такъв вид, сякаш беше понесъл прекалено много слънце и се беше отдал на рома и текилата. С каквото и да се бе занимавал през тези осем години, бе го правил в прекалена степен.
Ласт му се ухили отсреща, отпуснал се небрежно на стола, кръстосал крака. Грейвър забеляза, че зъбите му бяха все още бели и равни.
— Не си се променил, Грейвър — рече Ласт. — Май си сключил сделка със самия дявол.
— Знаеш, че не сключвам никакви сделки, Виктор — каза Грейвър. — Дяволът ще трябва да чака на опашка като всички други.
— Хайде де. — Ласт широко се ухили. Това винаги беше неговата реакция. Не се смееше. Ухилваше се повече или по-малко. Никакъв смях.
Грейвър забеляза, че носът на Ласт беше доста пострадал. Не беше сплескан; имаше си добре очертан тесен ръб, но той беше сериозно изкривен. Мина му през ум, че що се касае до жените, това никак не засягаше привлекателността му.
— Е, радвам се да те видя — каза Ласт.
И Грейвър му повярва. Преди осем години Ласт беше главният осведомител в последния и най-голям случай на Грейвър като детектив в Отдела по криминално разузнаване. Бяха работили тясно в продължение на почти година и половина и наистина бяха станали приятели, макар че според Грейвър дефиницията на този термин при Ласт беше далеч по-разтеглива от неговата собствена. Грейвър забеляза, че масонският пръстен на. Ласт с гранатовия камък, с който той така се гордееше, липсваше от безименния му пръст.
— Мога ли да те почерпя една бира? — попита Грейвър и даде знак на изкорубения сервитьор.
— Разбира се. — Ласт бръкна в джоба на сакото си и извади пакет цигари. Погледна Грейвър. — Все още ли не пушиш?
Грейвър поклати глава.
Той поръча по една бира за себе си и за Ласт, който проследи как изкривеният сервитьор се влачи към бара.
— Боже мой — рече Ласт и всмукна дълбоко от запалената цигара. Обърна се към Грейвър. — Станал си капитан, а? — Пак едно ухилване, този път леко.
— Да, преди четири години — отвърна Грейвър. Внимателно наблюдаваше Ласт.
— Разбрах… дочух… че май си се развел.
Лицето на Ласт изразяваше съчувствие. На Грейвър му се стори странно, че подхваща тази тема. Всички бяха „дочули“ това. Клюкарските колонки непрекъснато осведомяваха публиката за предстоящия повторен брак на Дор.
— Онзи значи е „светска личност“, така ли? Навярно е било доста болезнено.
— Не ми беше особено приятно — каза Грейвър. Какво ли целеше Ласт?