Наред с всичко останало между тях съществуваше взаимно привличане, запазило се негласно по-дълго, отколкото можеха да предположат. Въпреки силния й характер, Грейвър знаеше, че Лара е твърде интелигентна, за да декларира първа това привличане, за което и двамата съзнаваха колко проблеми би създало. В този единствен случай тя не би предприела инициативата. Що се отнася до Грейвър, съсипването на брака му не бе довело до онези последствия, типични за повечето мъже. Не бе станал по-предразположен към любовна връзка. Дори поради причини, които не му се искаше да анализира, беше решил да държи на разстояние чувствата си към Лара, макар че след развода би трябвало да няма никакви основания за това. Всъщност в момента той чувстваше Лара по-близка от всеки друг.
Влизайки в службата късно, в осем и половина, той каза „добро утро“ на служителката в рецепцията и хвърли поглед към безлюдния и тесен коридор вляво. Там бяха разположени кабинетите на отдела, редица от еднакви врати от двете страни на дългия коридор.
Надали другаде така явно можеше да проличат ограничените финанси на градския бюджет, както в тези помещения. Всички кабинети, включително и неговият, представляваха малки кабинки. Канцелариите от дясната страна на коридора бяха по-привлекателни заради предимството, че са от външната страна на сградата и имаха малки прозорчета. От другата страна на коридора кабинките приличаха на килии от скален манастир, издълбани във вътрешността на зданието. Едва ли бяха по-големи от ковчези.
Вратата към техническата зала беше отворена и един от принтерите работеше, изхвърляйки руло хартия на пода, обсипан вече с листове от доклади, постъпили през уикенда. Компютрите работеха без прекъсване, за да приемат материалите от полицаи и детективи от целия град.
Грейвър зави и минавайки край офиса на Лара, надникна вътре. Тя говореше по телефона, той й направи знак към своя кабинет и продължи. Когато тя влезе, носейки голямата му чаша, пълна с прясно сварено кафе, той се бе настанил зад бюрото си и бе нахвърлил някои бележки. Лара остави чашата пред него заедно с една салфетка, изправи се и подръпна края на червеното си сако.
— Беше оставил това на бюрото през уикенда — с кафе. Имаше мухъл тази сутрин — каза тя многозначително.
Всяка сутрин, когато Грейвър влезеше в офиса, той намираше бюрото си чисто и подредено, каквото рядко го оставяше. Лара се грижеше за това. Тя избърсваше кехлибарения абажур на лампата, която Грейвър бе донесъл от къщи, за да компенсира анемичното флуоресцентно осветление на тавана. Проверяваше дали автоматичната писалка, подарена му от Нейтън, беше върху тясната зелена стъклена поставка на бюрото му. Проверяваше дали млечнобялата чаша за кафе, подарена му от Натали, беше чиста. И гледаше тефтерът календар да бъде отворен на датата, затиснат с гладкия черен речен камък, който преди толкова години той и Дор, леко пияни и весели, бяха изкопали от малка уличка край катедралата „Свети Павел“.
В Лара имаше още нещо. Тя интуитивно чувстваше неуловимата сила на дребните неща, на старите подаръци от сина и дъщерята, на камъка, навяващ спомени не за жената, която вече не му бе съпруга, а за момичето, за което се бе оженил някога.
— Извинявай — каза той, като й даде знак да затвори вратата. Тя изпълни това и застана пред бюрото.
— Лоши новини — рече той. — Артър Тислър е бил намерен мъртъв в колата си снощи. Изглежда се е самоубил.
Тя зяпна и бавно седна на един от столовете.
— Боже мой — каза тя. — Самоубил ли се е?
— Поне така… изглежда.
— Изглежда ли?
— Това всъщност трябва да се разследва, Лара.
— Знам, но… Боже мои… — Черните й очи бяха широко отворени и той виждаше как тя си припомня Тислър.
— Естествено, Уестрейт се безпокои за проблемите, които навярно ще възникнат в ръководството.