— Още никой ли не знае за това?
— Бъртъл знае. Снощи е съобщил на Пеги Тислър.
— Господи, горката жена.
На Грейвър му се искаше да поговори малко с нея, просто да обсъди това както с Дор преди години, но нямаше време. Той неохотно продължи.
— Мисля, че най-добре е да се обадиш на всички отговорници на екипи, за да се съберем тук в девет часа — каза той. — Ще им наредя да съобщят на своите хора. И трябва да не ме свързваш с никого по телефона, освен с Джек Уестрейт или някой от отдел „Убийства“, или пък СВО.
Накратко й обясни за необходимото разследване и че то ще бъде с предимство пред обичайните му ежедневни задължения. Грейвър контролираше дейността на своите екипи с ежедневен преглед на постоянния приток от информационни сводки, разузнавателни доклади, резюмета от първоначални разследвания, оперативни заявки, допълнителни отчети за ръководството и така нататък, един сякаш безкраен поток от обременителни, но неизбежни формуляри, досиета, договори, документи, сведения, резюмета, списъци и данни. Всичко това — освен най-належащото — сега трябваше да се отложи, докато Грейвър успее да състави доклад за Отдела по криминално разузнаване относно смъртта на Артър Тислър, в който да няма и следа от съмнения. Налагаше се Лара да му помогне да се справи с непосилната задача.
В девет часа тримата отговорници на екипи се събраха в неговия кабинет. Рей Безъм беше четвъртият, но беше в отпуск, заминал на риболов. Грейвър направо им изложи какво се беше случило. Каза им това, което бе съобщил и на Бъртъл снощи, но никой от тях не беше близък с Тислър и реакциите им се ограничиха с леко възклицание и стиснати челюсти. Той обясни всичко, какво е видял на местопроизшествието, кои се занимава с разследването от отдел „Убийства“ и Специалния вътрешен отдел.
— А аз лично ще ръководя нашето разследване — каза той. — Ще прегледам неговите материали, за да се уверя, че при нас няма проблеми. — На всички им беше ясно какво има предвид. Той погледна Мат Ростов, слаб, костелив мъж, малко над четиридесетте, който отговаряше за групата по научен анализ. — Мат, ако нямаш нищо против, бих желал да изтегля Дийн Бъртъл и Пола Сейл, за да ми помогнат. Можеш ли да ми ги отстъпиш за около седмица?
Ростов кимна и се съгласи.
— Когато се върнеш в офиса си, кажи им, че ще ги повикам малко по-късно преди обяд.
Ростов пак кимна.
— Освен това ще взема и Кейси Нюман от „Организираната престъпност“.
— Ами хората там — попита Лий Стениш, — те дали вече знаят?
Допреди четири години Стениш беше на мястото на Рей Безъм като шеф на групата по организираната престъпност. Беше превъзходен ръководител и Грейвър го беше преместил в екипа по антитероризъм на мястото на пенсиониралия се ръководител. Взаимоотношенията му с детективите от предишната му служба бяха прекрасни и според него Безъм не беше свършил особено добра работа с бившите му колеги.
— Не още — отвърна Грейвър. — Ще говоря с тях след малко. Реших да не разгласявам случая. Той е деликатен и много неща са неустановени. Сметнах, че е най-добре да не вдигаме много шум.
Всички се съгласиха и разбраха. Грейвър ги освободи. Само Боб Пенк, отговарящ за техническите служби, не бе продумал нищо, което беше типично за него. Навярно би се обадил, ако в офиса беше избухнала бомба… или може би не.
Когато излязоха, Грейвър помоли Лара да повика деветимата детективи от групата по организирана престъпност. Взе си нова чаша кафе от коридора, докато ги чакаше да дойдат. Когато всички се събраха, навярно очакваха нещо сензационно, тъй като никога дотогава не бяха повиквани в пълен състав. Застанаха прави край стените и никой не пожела да заеме поне един от трите стола пред бюрото на Грейвър. Затова Грейвър също стана прав и за четвърти път повтори историята за смъртта на Артър Тислър.
11.
— Имаме да вършим много работа, а времето ни е малко — каза Грейвър, сложил ръка върху купчината папки. Беше се подпрял на бюрото, а тримата, които току-що беше повикал, бяха с мрачни лица.
Дийн Бъртъл седеше на стола откъм прозорците и въпреки скорошното бръснене и традиционно спретнатата си външност видът му далеч не бе свеж. Беше начумерен и безсънието бе променило изражението му. Малко преди това Грейвър поговори набързо с него за посещението му при Пеги Тислър. Тя била обяснимо разстроена, затова Дийн и Джини останали с нея през цялата нощ. Повикали семейството й от Корпъс Кристи и родителите й пристигнали в Хюстън призори, точно навреме, за да се приберат Дийн и Джини у дома, да вземат душ и да отидат на работа. И все пак, освен липсата на сън, сякаш имаше още нещо, допринасящо за особения вид на Бъртъл.