– Може да се каже, че съм израснал в ранчото – обясних на Морган.
– Когато не си играл голф в клуб „Меса“ – каза Галахър.
– Ферис твърди, че на мястото е имало свидетел, който не е видял стрелбата, но е чул всичко – продължи Пол Бътлър, опитвайки да се върне към въпроса, който го бе довел тук. – Управителят на неговата овцеферма.
– И него ли познаваш? – попита ме Морган.
– Да. Името му е Хуан Менчака.
– Това е всичко, което знам, Дан – каза Бътлър. – Ще я защитаваш ли?
Морган се наведе и извади друга цигара от чорапа си. Запали я и се втренчи в дима, който се изви нагоре. Остави на масата кутийката с бира и извика през градината:
– Ей, сервитьора! Донесете ми чаша кафе.
Едно момче от голф клуба дойде до масата и се приближи към мен.
– Петнайсет минути, мистър Маккензи.
– Моля?
– Трябва да се върнете на площадката след петнайсет минути.
– А, да. Благодаря.
Около стартовата площадка започваше да се събира голяма тълпа.
– Ще имаме проблеми – каза Морган на Бътлър.
– Какви? – попита Бътлър подозрително.
– Когато някой клиент ти плаща да защитаваш друг човек по наказателно дело, винаги се сблъскваш с морални проблеми, Пол. Това е закон.
– Е, подобни спънки винаги могат да се изгладят – каза Бътлър.
Морган го гледаше втренчено.
– Със съгласие, дадено при пълна информираност.
Морган продължаваше да го гледа.
– Не съм ли прав? – настоя Бътлър.
Морган дръпна дълго от цигарата и издиша гъстия дим през ноздрите си. После отпи глътка от кафето.
– Е? – попита Бътлър.
– Вероятно – заяви накрая Морган. – Вероятно.
– Ако приемем, че можем да разрешим този проблем, ще поемеш ли случая?
– Може би да, може би не – намеси се Том Галахър. Пол Бътлър се извъртя и го зяпна. – Мога да наложа вето на този случай – продължи Галахър.
Бътлър се наежи, а Морган попита:
– Защо?
Галахър се обърна към него.
– Има нещо, което не съм ти казвал, Дани. Докато те нямаше, Пол прие нова резолюция. Сега всеки член на управителния съвет има право да наложи вето върху защитата по наказателни дела.
– Не говориш сериозно!
– Дан – каза извинително Бътлър, – трябва да въведем ред в събирането на хонорарите.
– Да – потвърди Галахър. – И тази нищожна, лицемерна теория ми дава правото да налагам вето. Пол, приятелю, ще бъдеш победен със собствените ти оръжия.
– Не разбирам.
– О, стига, Пол, и двамата знаем за какво става въпрос.
Седях като прикован, неспособен да помръдна.
– Не знам за какво говориш, Том.
– Напротив – отвърна Галахър. – Много добре знаеш. Когато онази жена е дръпнала спусъка, тя не е застреляла само Травис. Улучила е и теб. Поради някаква незнайна причина Ферис Едингтън иска да ѝ осигури адвокат. Ти си наясно, че ако Дани не се съгласи да го направи, Ферис ще отиде в друга фирма. Защо не в „Рамзи и Елиът“? Те работят по наказателни дела. Докато Ферис ползва услугите им, Франк може да умре. А ако това се случи, има вероятност Ферис Едингтън да не се върне при нас. Те се занимават сериозно и с недвижими имоти. И ти го знаеш. Вършат много добра работа. Ако Ферис ни напусне, всичките допълнителни хонорари, за които сега си точиш зъбите, ще се изпарят.
– Десет минути, мистър Маккензи – обяви нечий глас зад мен.
Лицето на Пол Бътлър пламна.
– Том, да не ми казваш, че би рискувал фирмата да загуби Ферис Едингтън само за да ми навредиш?
– Казвам ти, че ще направя най-доброто за фирмата. Ще наложа вето на този случай, освен ако не приемеш едно условие.
– Какво е то?
– Ако Дан Морган се съгласи да защитава тази жена, след смъртта на Франк Менендес той ще получи допълнителните хонорари по всички дела на Едингтън. Все пак знаем, че Дани е единственият, който може да задържи този клиент сега. Нали точно ти искаше всичко да е честно, Пол?
Бътлър го погледна изумено.
– Том – намеси се Морган. – Няма нужда да го правиш.
– И още как – отвърна Галахър, без да откъсва поглед от Бътлър. – И още как.
– Трябва ни съгласието на всички партньори – заяви Бътлър.
– И те ще го дадат. Всички ще са единодушни, че трябва да задържим клиента. Ти си единственият, който има основание да се противопостави. По дяволите, Пол, ще се съгласят, само и само да не получиш хонорарите. И ще ти се изсмеят в лицето, докато го правят.
Бътлър побесня.
– Налага се да вземеш решение, Пол. И то бързо. Ако искаш да поемем делото, трябва незабавно да свикаме среща на партньорите и да изясним въпроса. Но ако решиш да го откажем, бих искал да изгледам края на голф турнира. Младият Маккензи ще спечели.