Рита все още ме гледаше и се опитваше да подреди мислите си. Трябваше да вземе някакво решение. Изведнъж тя стана и се разплака.
– Съжалявам, мистър Хаузър. Не мога да го направя. – Тя слезе от свидетелското място. – Миранда е моя дъщеря – каза Рита на Хаузър, докато излизаше от съдебната зала.
Хаузър онемя, очевидно шокиран, и остана така цяла минута. Морган го изгледа е ехидна усмивка. През тази една минута цареше пълна тишина. После няколко журналисти зад нас започнаха да си шепнат и постепенно в залата стана много шумно. Съдията реши да върне мистър Хаузър към процедурата.
– Мистър Хаузър, доколкото разбирам, мисис Едингтън е получила призовка да се яви тук.
– Моля? – попита Хаузър.
– Мисис Едингтън получила ли е призовка?
– О, да, ваша светлост.
– Не е ли редно да издам заповед за принудително довеждане?
– Да, господин съдия. Направете го.
Съдията се обърна наляво и обяви:
– Господа съдебни заседатели, обявявам трийсетминутна почивка. Моля, не забравяйте инструкциите на съда.
Половин час по-късно Максимилиан Хаузър обясни на Елдън Фелпс, че не може да открие Рита Едингтън.
– Тя просто изчезна, ваша светлост.
– Разполагате ли е други свидетели, мистър Хаузър?
– Ваша светлост, възнамерявах да призова жена на име Джоана Барнс, но току-що научих, че и тя е изчезнала.
– Доколкото знам, делото не може да бъде разгледано от съдебните заседатели, ако нямаме показанията на мисис Едингтън – отбеляза съдията.
Ако с това процесът бе приключил, ако, след като стана ясно, че Рита Едингтън няма да свидетелства, Елдън Фелпс просто бе прекратил делото и освободил заседателите и Миранда Едингтън, вероятно нямаше да имам угризения за думите, които казах на Рита в коридора същия ден. Справедливостта щеше да възтържествува, а Дан Морган и аз щяхме да отидем в клуб „Аризона“. Там той щеше да се наслади на бирата си, а аз на шампанското и огромната почит, с която щяхме да бъдем посрещнати от всички. Но събитията не се развиха по този начин.
– Ваша светлост, съществува една възможност – чух гласа на Макс Хаузър и замръзнах, а съдията се приведе заинтригувано напред. – Разполагаме с преписи от показанията на мисис Едингтън и мис Джоана Барнс от предишния процес. Взети заедно, те доказват категорично, че Миранда Едингтън е виновна по повдигнатите срещу нея обвинения. И двете жени, макар и да са призовани от обвинението, не могат да свидетелстват в момента. Предлагам предишните им показания да бъдат прочетени на съдебните заседатели.
– Но, мистър Хаузър – прекъсна го съдията. – Това са показания, основани на чужди думи.
– И още как, мамка му! – извика Морган.
– Такъв език е неприемлив в този съд, мистър Морган.
– Съжалявам, сър, но сте напълно прав.
– Ваша светлост, позволих си да проуча въпроса – каза Хаузър и подаде на съдията дебела справка.
Съдията се зачете ревностно, а Хаузър връчи друго копие на Морган. Елдън Фелпс вдигна очи от документа и обяви двайсетминутна почивка, в която трябваше да се подготвим за дискусия.
В коридора Морган запрелиства ожесточено справката на Хаузър, обръщайки страниците така бързо, че не смогнах да ги прочета.
– Това са пълни глупости – каза той.
– Не съм сигурен – отвърнах. – Има нещо в новите…
– О, стига, Дъг. Глупости са. Рита няма да свидетелства и ние ще си тръгнем оттук.
– В новите „Федерални правила за доказателствата“ пише за използването на показания, дадени под клетва в предишно дело. Условието е всички страни във втория процес да са били представлявани по време на първия. Просто не се бях сетил за това, преди Хаузър да го спомене. Знам, че професор Клиъри – авторът на новите правила – проведе дебат на тази тема, когато бях в университета. Тогава двете страни се позоваха на дела от щатски и федерални съдилища.
– Господи! – възкликна Морган. – Но ние имаме конституционното право на очна ставка. И на кръстосан разпит.
– Хаузър проведе кръстосания разпит.
– Не се брои. Той беше напълно безрезултатен. Хаузър наруши всички правила. Това е безумие, Дъг. Ако Фелпс го допусне, Върховният съд със сигурност ще анулира решението му.
Гласът на Морган не прозвуча така уверено, както думите му, и докато влизахме обратно в съдебната зала, се почувствах ужасно потиснат. В залата Морган изкрещя:
– Правото на обвиняемия да иска очна ставка между свидетели е фундаментално, ваша светлост! Правото на кръстосан разпит е еднакво важно като всяко…