– Наистина подредих онова копеле – похвали се той.
– Защо не пуснеш душа? – посъветва ме Ан. – Трябва да го заведем до банята.
– Къде си научила да се справяш толкова добре с пияници?
– Това е единственото нещо, което усвоих в женския клуб в колежа – отвърна тя.
– Внимавай кого наричаш пияница – намеси се вяло Морган.
Пуснах душа и помогнах на Ан да го вкара вътре. Застанах отстрани и гледах как тя сапунисва тялото му в моята мизерна баня, замъглена от парата. Гъстата ѝ руса коса се разпусна от влагата и падна върху раменете ѝ. Забелязах, че в бързината е забравила да си сложи сутиен. Изведнъж Морган се опита да съблече ризата ѝ, а тя го остави да разкопчае две копчета, преди да го удари по ръката. В този миг реших да изляза. Върнах се на канапето и се втренчих в полупразната кафеварка. Как се почувствах от нещата, които ставаха между тях? Не помня. Може би просто предпочетох да ги потисна. Знам само, че отчаяно исках той да излезе от банята избръснат, облечен и готов да се яви в съдебната зала на Елдън Фелпс в девет сутринта.
– Имаш четири часа – казах, когато Ан го доведе, а от него капеше вода по килима.
– За какво?
– Да се подготвиш.
Той ме погледна неразбиращо и аз осъзнах, че все още е пиян. Бях преценил, че щом може да ходи, най-вероятно ще бъде способен и да мисли. Но нещата не бяха такива. Той не беше изтрезнял.
– Заключителната ти реч. Делото „Едингтън“. Съдебните заседатели!
– А, да – спомни си Морган. – Трябва да се подготвя. Трябва да отида до офиса.
– Ще те закарам.
– Добре е да се облека, нали? Дрехите ми са горе в апартамента. Там има чисти костюми и изпрани ризи.
– Ще се кача, за да ти избера нещо – каза Ан, претърсвайки панталоните му за ключовете.
– Ан! – извика Морган и тя спря. – Намери ми син костюм. В морскосиньо. И светлосиня риза с кафява вратовръзка.
– Добре.
Ан излезе и Морган се обърна към мен.
– Наистина премазах онзи проклет нещастник.
Сега той не се засмя, но в гласа му се четеше гордост. Морган искаше да разбера, че е защитил честта на цялата адвокатска професия. Телефонът звънна. Беше Ан.
– Попитай го къде държи вратовръзките и чорапите си – нареди ми тя.
– Ти не знаеш ли? – казах аз и веднага съжалих.
– Била съм един-единствен път тук и жена му ме изгони.
– Ще дойда, за да потърсим заедно – предложих помощта си.
Оставих Морган сам, изкачих стълбите до апартамента му и влязох през открехнатата врата. Чух, че Ан е в спалнята.
– Намерих чорапи – каза тя. – Но не откривам вратовръзките. Погледнах навсякъде.
Започнах да ровя из гардероба му, където всичко беше перфектно подредено. Сините костюми висяха отделно от другите. Сивите също заемаха специална част. Всички обувки бяха с дървени калъпи и оформяха стройни редици. Гардеробът приличаше на войнишко шкафче, готово за сутрешна инспекция. Коланите имаха свое собствено отделение, а ризите висяха изгладени на закачалките. Пуловерите бяха прилежно сгънати. Там обаче нямаше вратовръзки.
– Не знам къде са – каза Ан.
Зърнах шкаф с няколко чекмеджета и ги заотварях едно по едно. В най-горното намерих потници. В следващото открих боксерки, а в третото – тениски. Там видях голяма махагонова кутия. Върху капака ѝ имаше месингова плочка с надпис: Даниъл Морган, Военноморски сили на САЩ. Отворих кутията и вътре бяха вратовръзките, сгънати безупречно като във витрина на скъп магазин.
– Господи, предполагал ли си, че ги подрежда всяка вечер? – зачуди се Ан.
– Не знам – отвърнах и избрах кафява връзка. – Да вземем всичко и да го облечем.
Така и не успяхме. Ето какво се случи, поне доколкото мога да си спомня. Докато Ан и аз сме били в неговия апартамент, Морган отишъл в кухнята, за да си сипе още кафе. Казвам това, тъй като намерих празната му чаша. Докато бил там, той забелязал бутилката с „Олд Овърхолт“, която бях отворил няколко часа по-рано. Вероятно тя му се сторила по-вкусна от утайката в кафеварката. Взел със себе си уискито и една чаша. Когато Ан и аз се върнахме с чистите дрехи, открихме Морган на стола с чашата и полупразната бутилка.
Ан и аз не казахме нито дума. Морган каза две неща. Първото беше „Мамка му“, а второто: „Трябва да отида до банята.“ Не стигна дотам. По средата на пътя повърна на килима, след което застина за миг и като на забавен каданс се стовари на пода. Ан се втурна към него и нежно се опита да го разбуди.
Съблякох дрехите си, преди да отворя вратата на банята. Когато излязох от душа, увих кърпа около тялото си. Морган не бе проявил благоприличието да го стори. По някакъв начин Ан беше успяла да го завлече до канапето, където го почистваше.