Затичах се нагоре към втория етаж, където се намираха спалнята и гардеробът ми, избрах си костюм в морскосиньо, светлосиня риза и кафява вратовръзка. Намерих чифт мръсни чорапи. Като прелетях покрай стола до вратата – стола на Морган, – за пореден път посегнах към бутилката с уиски.
67
– Мистър Маккензи – обяви Елдън Фелпс, – можете да се обърнете към съдебните заседатели.
Така застанах пред всички присъстващи в залата под ярката светлина на лампите. Вляво и малко по-високо от мен седеше ужасяващият мъж с черната тога, който ме бе принудил да се изправя в съда този ден. Вдясно се бяха струпали журналистите, които искаха да се уверят, че няма да изпуснат и дума от речта ми. Зад гърба ми седеше детето, което разчиташе единствено на мен. А отпред се изправяше стената от лица, принадлежащи на дванайсетте мъже и жени, чиито имена съм забравил – лицата, погледнали одобрително Максимилиан Хаузър, когато само преди минути бе произнесъл своите заключителни думи. (Хаузър беше неустоим, докато обобщаваше показанията на Рита Едингтън от първия процес. Той подсили истинността им с неоспоримите твърдения на Джоана Барнс. „Вината на подсъдимата бе не само доказана отвъд всякакво съмнение, господа съдебни заседатели. Тя бе доказана отвъд най-беглата сянка на съмнение.“) Изпих чаша вода, тъй като устата ми беше пресъхнала. Бях сигурен, че гласът ми ще трепери.
– Задачата ми днес е изключително тежка – казах на стената от лица. – Заставам тук и искам от вас да напишете поредната глава от легендарната история на един невероятно проницателен и талантлив адвокат. – Поех си дълбоко въздух. – Едно нещо знаем със сигурност. Един мъж е седял в стаята си. Две жени са влезли в тази стая и една от тях е убила мъжа. Какво ще се случи, ако някой адвокат реши да защитава и двете жени? Ако успее да убеди едни съдебни заседатели, а впоследствие други, че всяка жена поотделно трябва да бъде оневинена? Ако адвокатът спаси и двете при положение, че една от тях несъмнено е извършила хладнокръвно убийство? Как според вас ще повлияе това на неговата репутация в града? Какво ще стане, след като журналистите се втурнат към телефоните, прожекторите изгаснат и камерите бъдат изключени? – Няколко заседатели погледнаха наляво към репортерите, които се бяха събрали в залата. – Наистина ли се налага да спомена всички клиенти, които ще има в бъдеще? Делата? Парите? Или е по-подходящо да спра дотук? След много години той ще бъде адвокатът, за когото ще говорят възрастните му колеги.„Помните ли Дан Морган? – ще казват те. – Той беше най-добрият адвокат в съда. Умееше да върти съдебните заседатели на малкия си пръст. Омагьосваше хората и всички търсеха услугите му. Беше адвокатът, който знаеше как да спаси всеки виновен клиент.“ – Замълчах за миг, а няколко заседатели поклатиха съпричастно глава. Явно бях успял да докосна нещо в тях. – Редно ли е една справедлива съдебна система да подкрепя такива действия? Редно ли е една съдебна система, с която всеки достоен човек би се гордял, да поощрява подобни адвокати? – Още глави кимнаха, а някои заседатели сведоха очи. – Вероятно се чудите защо така прямо повдигам този наболял въпрос.
– Питам се – каза Хаузър зад гърба ми, – каква е целта, ваша светлост. Не виждам връзка с делото.
– Вероятно се чудите – продължих, сякаш не бях чул коментара му – защо треперя, докато стоя пред вас. Определено не се дължи само на факта, че ми липсва опит и самоувереност. По-скоро съм уплашен, че може би – казвам „може би“, защото съм адвокат и не съм напълно сигурен – отговорът на последния ми въпрос би трябвало да бъде „не“. И ако вие отвърнете с „не“, не бих могъл да ви упрекна. Но аз не треперя, защото бихте могли да решите, че никоя справедлива съдебна система не би търпяла такива действия. Треперя, защото знам, че ако всички вие като колектив решите да дискредитирате хитрия и остроумен мистър Морган, ако поемете отговорността да кажете „не“, вие няма да накажете Дан Морган. Единствения начин, по който можете да го направите, е да обявите за виновен единствения невинен човек в цялото трагично фиаско. – В този миг се обърнах към съдията и продължих речта си, като не откъсвах поглед от високопочитаемия Елдън Фелпс. – Осъждайки Дан Морган за действията му, вие обричате Миранда Едингтън.
Когато видях погледа на Фелпс при дръзкия ми опит да осъществя контакт с него, започнах да се опасявам, че съвсем скоро ще отсече главата ми пред очите на съдебните заседатели. Макс Хаузър също подуши миризмата на кръв и се изправи.