– Ваша светлост – каза Хаузър в подкрепа на възражението си, – съдът, а не адвокатите, има задължението да разясни на заседателите съществуващите закони. В този процес не се е обсъждало изискването за позоваване на истината по време на кръстосан разпит.
– Е, мистър Хаузър – отговори съдията, – едва ли има смисъл да разискваме този въпрос сега. – Думите разколебаха едрия мъж. – Но съгласете се, сър – продължи Фелпс, – че един юрист трябва да се позовава на истината, когато отстоява своята позиция в съда, както по време на кръстосан разпит, така и на всеки друг етап от делото.
– Така е, ваша светлост – съгласи се Хаузър и седна.
– Продължете, мистър Маккензи.
– Дами и господа, позволете ми да ви припомня серията въпроси, които мистър Хаузър зададе на Рита Едингтън на кръстосания разпит в предишния процес. Става дума за няколко факта, които мистър Хаузър настоя тя да признае. Не, няма просто да ви напомня за тях. Ще ви ги прочета, за да не направя някоя грешка. Ваша светлост, вероятно трябва да отбележа за протокола, че откъсът започва на страница шейсет и две, ред седемнайсети от четвъртия том на преписите от процеса срещу Рита Едингтън. Той е част от показанията, прочетени от мистър Хаузър и приведени към доказателствата по настоящото дело.
– Да се отбележи – нареди съдията.
Зачетох кръстосания разпит на Рита Едингтън, проведен от Макс Хаузър – откъса, който обвинителят неохотно бе прочел по настояване на Дан Морган.
– „Внесли сте оръжието в къщата?“ беше въпросът на мистър Хаузър към мисис Едингтън. „Да“ отговори тя. Както си спомняте, дами и господа, мистър Хаузър поиска от мисис Едингтън да признае няколко неща, които според него са се случили. Мисис Едингтън, чийто живот тогава висеше на косъм, отрече всичките му твърдения. Не обаче нейната реакция ни разкрива истината, а изявленията на прокурора.
– Възразявам, ваша светлост. Въпросите, които зададох тогава, нямат връзка със сегашното дело. Важни са показанията, получени в отговор на моите въпроси.
Очите ми се плъзнаха към първата съдебна заседателка. Тя поклати глава, погледна ме и се усмихна едва забележимо.
– Мистър Хаузър – намеси се съдията, – преписите бяха приложени към доказателствата и именно вие го сторихте. Адвокатът има право да използва доказателствата, както прецени за добре. Възражението ви се отхвърля.
Тъкмо когато щях да възобновя четенето, с високопочитаемия Елдън Фелпс се случи някакво чудо.
– Въпреки че изявленията на двете страни принципно не се смятат за доказателства – заяви съдията мормон пред заседателите, – мистър Маккензи е прав. Никой адвокат не бива да заявява неща в съдебната зала, ако не вярва, че те се основават на истината. Затова, дами и господа, ви обръщам внимание, че такъв е законът. – После, сякаш последното не натри достатъчно носа на мъжа, направил възражението, съдията се обърна към Хаузър и го удостои с още една забележка. – Мистър Хаузър, по време на кръстосания разпит вие не сте се опитали да получите потвърждение на факт, в чиято истинност не сте вярвали, нали?
Съдията зачака отговор. Да можеше Дан Морган да го види сега! Оказа се, че Елдън Фелпс съвсем не е гадняр. Той просто се стараеше да си върши добре работата. Прииска ми се да се кача при него и да го разцелувам.
– Не – отвърна неохотно Макс Хаузър. – Не бих направил подобно нещо.
– Дами и господа – продължих, уверявайки се, че заседателите ме гледат как прочитам дословно думите му, – ето какво каза мистър Хаузър на Рита Едингтън: „Извадили сте го от чантата си… И сте го насочили към съпруга си, нали, мисис Едингтън?… Държали сте го срещу него… И сте дръпнали спусъка… Застреляли сте съпруга си с шест куршума… И сте го гледали как умира.“ Въпросът тук, дами и господа, е, че мистър Хаузър се оказа прав. Той представи нещата точно както Миранда ни ги разказа. Просто не се бе досетил за разкритията на Травис Едингтън. Мистър Хаузър не е предполагал, че Рита Едингтън е с хомосексуални наклонности. Но сега всички знаем това. Откъде? От показанията на Миранда Едингтън. Вие помните, че точно преди да умре, Травис Едингтън е попитал жена си дали е лесбийка. Тя отрекла ли е? Не. Просто го е убила. Точно както мистър Хаузър го описа. Ако мистър Хаузър не е разполагал с факти в подкрепа на думите си, той не е трябвало да казва тези неща. Съдия Фелпс ви обясни това преди малко. И ако прокурорът с чиста съвест е изградил така прецизно обвинението си срещу Рита Едингтън, възниква ужасяващият въпрос как, за бога, ще успеем с чиста съвест да разгледаме делото срещу това дете?