– Може би, ваша светлост – избоботи с насмешка Хаузър, докато отново ставаше на крака, – съм научил някои неща от мистър Морган и затова сме тук днес.
– Той е вярвал на Даниъл Морган? – попитах хората в ложата, преди Хаузър да успее да седне. – Той твърди, че е приел тактиката, която Даниъл Морган му показа? И то докато Даниъл Морган получаваше пари, за да защитава онази жена? Я стига! Ето какво се случи наистина: мистър Хаузър претърпя поражение от Даниъл Морган. И то много сериозно. Но той не прояви доблестта да го приеме и да отстъпи. Вместо това потърси жертвено агне и го откри в лицето на невинното момиченце.
Макс Хаузър все още стоеше прав, докато изрекох последните думи, и аз усетих, че се опитва да формулира поредното си възражение. Той обаче не продума и много от заседателите приковаха очи в него. Гледаха го по същия начин, както бяха изгледали Дан Морган, когато за пръв път чуха за случилото се на процеса срещу Рита.
– Тъжното е – добавих, – че мистър Хаузър беше прав, когато обвини майката на момичето. Беше прав, но не притежаваше необходимите средства да предотврати омагьосването на съдебните заседатели от Даниъл Морган. А най-тъжното от всичко, най-голямото разочарование е, че вероятно и аз не притежавам необходимите средства, за да развенчая голямата лъжа, съчинена от Даниъл Морган. Иска ми се да разберете, че не повеждам битка срещу Максимилиан Хаузър. Не мистър Хаузър подготви и представи показанията на Рита Едингтън. Цялата мръсна работа бе свършена от мистър Морган. И крайният изход на този процес зависи единствено от неговата мръсна работа. Освен показанията, дадени от Рита Едингтън, когато тя и Морган отчаяно се стремяха да спасят кожата ѝ, в сегашното дело не съществуват доказателства, че Миранда е извършила престъпление. Знаем само, че е застреляла един кос. Не усещате ли голямата ирония, дами и господа? Моят реален опонент е човекът, който не присъства в залата днес, мъжът, за когото работя. Още по-голяма е иронията, че Даниъл Морган, а не аз, трябваше да се изправи пред вас и да произнесе тази реч. А тя можеше да го спаси от ситуацията, която той самият така изкусно изплете. Както виждате, той не срещна каквито и да е трудности да се пребори с Максимилиан Хаузър, но когато дойде моментът да се изправи срещу самия себе си, Даниъл Морган не се престраши. Затова аз, неговият помощник, стоя пред вас днес и правя всичко възможно, за да не треперя. А коя е най-голямата ирония? Ако Даниъл Морган ме победи, през остатъка от живота си той няма да преживее и ден, без да изпитва вина. От друга страна, ако аз надвия Даниъл Морган, той ще се превърне в легенда на своето време. Обещах ви, че ще се върна към пропуските в показанията на Рита Едингтън. Дами и господа, ние изобщо не чухме показанията ѝ. Тя не поиска да говори с вас. Тя седна на стола и не продума. Защо отказа да свидетелства пред вас? Защо предпочете да седи безмълвно и да гледа странно в мен? Мистър Хаузър твърди, че е научил нещо след първия процес. Не мислите ли, че и аз съм научил нещо за Рита Едингтън, след като приключихме със случая ѝ?
– Възразявам! Адвокатът свидетелства.
– Не свидетелствам, ваша светлост. Няма да спомена пред съдебните заседатели факти, които не са приложени към доказателствата. Разбирам колко неуместно би било. Но аз моля заседателите да направят своите собствени изводи за начина, по който ме гледаше мисис Едингтън, докато седеше срещу мен, положила клетва и очевидно ужасена.
Елдън Фелпс ококори очи и се наведе напред. Той ме изгледа с подозрение и любопитство. Тогава разбрах, че съм спечелил още една точка в наша полза. Молех се да не ме попита откъде Рита е научила, че знам всичко.
– Добре – каза съдията изключително бавно, продължавайки да ме гледа подозрително. – Нека направят своите изводи.