Преди да завърша, държа да отбележа следното.
Докато учех право в университета, а и дълго след това, имах невероятния късмет да работя за адвоката от Финикс Джон Дж. Флин. Джон отнесе делото срещу Ернесто Миранда до Върховния съд на САЩ. Колкото и да е странно, извоюването на правото да запазиш мълчание по време на арест не се възприема като най-значителното постижение на Джон. Според много хора той е най-добрият адвокат по наказателни дела на своето време. Моят герой Дан Морган не е Джон Флин. За съжаление не го познавах достатъчно добре, за да напиша неговата история. И все пак съзнавам, че голяма част от вдъхновението ми дойде именно от периода, прекаран с този необуздан мъж, който ме промени из основи преди толкова години. По-късно постъпих в адвокатската кантора „Луис & Рока“ и имах щастието да работя с Джон П. Франк, Уолтър Чийфец, Бил Грейнджър и Мънро Маккей. Без тях и другите способни адвокати от тази уважавана фирма нямаше да напиша романа.