– Вярно е – съгласи се работодателят ни.
Слънцето залезе на хоризонта и светлината в стария офис започна да отслабва, докато двамата мъже говореха за Миранда и майка ѝ.
– Тя лежа дълго време в клиниката „Менингър“ в Канзас – информира ни Ферис Едингтън.
– Какво ѝ беше? – попита Морган.
– Нямам представа. Знам само, че имаше тежки периоди на депресия.
– Откога си е вкъщи?
– Дойде си само за лятото. Трябваше да започне училище миналия месец, но Рита реши да изчака и да потърси специално заведение.
– Какво беше състоянието ѝ? – попита Морган.
– Изглеждаше напълно нормална, преди да спре да ходи на училище. Тогава стана много тъжна, сякаш бе изгубила най-добрата си приятелка.
– Откъде е Рита?
– Майка ѝ започна работа при мен преди почти двайсет години. Дойде от Уинслоу заедно с Рита. Съпругът ѝ, железопътен работник, тъкмо ги беше напуснал. Травис се запозна с Рита тук, в ранчото. Тя беше добра съпруга. Убеден съм.
– Защо би го убила, Ферис?
– Не знам. Трябва да попитате нея. Чух, че са я отвели в окръжния затвор във Финикс.
След тези думи ние си тръгнахме, минахме през старата веранда и слязохме по стълбите към колата.
– Едно е сигурно. Изобщо не изглежда разстроен – каза Том Галахър.
4
Поехме на запад към Финикс покрай наскоро изорани ниви. Отново седях отзад и чувствах как вятърът, който по-рано беше толкова горещ, започва милостиво да се захлажда.
– Знаеш ли – извика Галахър, опитвайки да надвие свистенето му, – че тази земя можеше да бъде на Франк Менендес?
– Моля? – изкрещя Дан Морган.
– Да. Някога бащата на Франк е притежавал тези парцели. Държал е тук овцете си през зимата.
– Не знаех.
– Продал ги на стария Джон Едингтън през хиляда деветстотин и двайсета година.
– Защо го е направил?
– Наложило се. Имал нужда от пари, за да изпрати Франк в Харвард.
– Мамка му – каза Морган. – Франк никога не го е споменавал.
– Не обича да говори на тази тема. Все още смята, че старият Джон е измамил баща му. Аз самият го разбрах случайно, когато веднъж Ферис ми поръча да направя справка в регистъра. Мисля, че Франк и Ферис все още са сърдити заради това.
– Защо?
– И двамата не са получили каквото искат. Сделката разорила стария Джон до такава степен, че не могъл да изпрати Ферис да учи право. А губейки земята, Франк Менендес останал беден за цял живот.
5
Докато се движехме към града по Уошингтън Стрийт, попитах Морган дали наистина смята, че момичето може да е извършило убийството.
– Откъде да знам? – отвърна той, втренчил поглед в огнения залез. – Тя е била там. Била е в къщата, когато всичко се е случило. – Той се обърна към мен и облегна ръка на гърба на седалката. – Едно нещо е сигурно. Не ни плащат, за да си съчиняваме теории. Нали схващаш? – Кимнах. – Знаеш ли, Дъг, може и да разберем, че дъщерята със сигурност не го е направила. Но дори и да стигнем до този извод, не е наша работа да го доказваме. Може да е в наш интерес нещата да изглеждат така, сякаш тя го е извършила.
– Знам. Известно ми е каква е съдебната процедура. Ако някой докаже, че Миранда не го е направила, това автоматично означава, че Рита е виновна. По всичко си личи, че някоя от тях го е убила.
– Нали не вярваш, че Травис се е самоубил с шест изстрела? – попита Морган, кикотейки се на малката си шега.
– Може би Рита го е застреляла при самозащита или в момент на умопомрачение.
Морган отново се загледа в залязващото слънце.
– Може би – каза той. – Може би. Но няма ли да е много по-просто, ако се окаже, че малката е стреляла?
Галахър паркира до рампата, която водеше към подземния вход на окръжния затвор.
– Ще продължа към кантората – каза той и се усмихна. – Бътлър свиква съвещание на партньорите, на което ще дискутираме промените в получаването на допълнителни хонорари. Хубаво е и вие да дойдете, след като приключите с Рита.
Морган му благодари, че ни е оставил, и двамата застанахме пред единствената стоманена врата в бетонната стена. Встрани от нея имаше малък прозорец от плексиглас. Над него бе поставена желязна мрежа, която покриваше високоговорителя. Морган размаха своята адвокатска карта пред прозореца. Отвътре се чу глас:
– Здравей, Дан.
– Здрасти, Албърт.
Звънецът иззвъня и стоманената врата се отвори широко. Влязохме вътре и аз подскочих, когато тя се затръшна зад нас.
– При вас са докарали жена на име Рита Едингтън. Трябва да говоря с нея.