– Добро утро, Дъглас. – Джоузефин беше свежа и енергична като шарената рокля, с която бе облечена. – Дани иска да те види в кабинета си.
Когато влязох при него, той седеше на бюрото и разговаряше с някакъв мъж, който се бе разположил срещу него. На шкафа зад гърба му видях комплект за бръснене.
– Влизай, Дъг, влизай. Искам да те запозная с един човек. Това е Пийт Медина. Той е частен детектив.
Мускулестият мъж с каубойски ботуши и елегантна каубойска шапка се изправи.
– Дъг Маккензи – представих се аз.
– Дъг е младият ми колега, за когото ти споменах, Пийт.
– Радвам се да се запознаем – обърна се Медина към мен, а на Морган каза: – Ще се заема със случая, Дани.
– Открий всичко, което можеш. Особено за малката, за Миранда. И разбери защо Травис е живял в бараката на онзи работник, а не в собствената си къща.
– Добре – отвърна Медина и се отправи към вратата.
– И още нещо – добави Морган.
– Да?
– Намери списък на потенциалните съдебни заседатели и проучи всичко за тях.
– Разбира се – каза Пийт Медина с лека съзаклятническа усмивка.
– Не прави нищо, което може да ни навреди, Пийт – предупреди го Морган. – Действай незабелязано. Виж какво ще научиш.
– Знам правилата, Дани. Ще бъда добро момче.
С това Пийт Медина излезе от кабинета.
– Копирах делата, които поиска – докладвах на Морган. – Заедно с куп статии за кататония и фуга, които открих в университета. – Сложих всичко на бюрото.
– Като че ли приятелят ти Менчака ще излезе прав – каза Морган, разлиствайки документите.
– Какво имаш предвид?
– Не си ли чел сутрешния вестник? – Той се усмихна и побутна към мен първата страница на „Аризона Рипъблик“.
Уводната статия не бе посветена на делото „Едингтън“, а на военните действия между Израел и Египет в Синай. Но на първа страница, под един материал за Арчибалд Кокс и намеренията му да свидетелства пред комисията „Ървин“ за „Клането в събота вечер“, видях онова, което Морган държеше да прочета.
УБИЙСТВО В ИЗВЕСТНО ФЕРМЕРСКО СЕМЕЙСТВО
Прочетох набързо статията. В нея се разказваше за убийството. Описваше се видяното от Хуан Менчака и задържането на съпругата на Травис Едингтън и дъщеря ѝ. „Късно през нощта анонимни източници ни уведомиха, че мисис Едингтън ще бъде представлявана от адвокатите Даниъл Морган и Дъглас Маккензи“. Погледнах към Морган.
– Наричат ме адвокат.
– Какво е чувството? – попита Морган.
– Откъде са научили имената ни?
– Не знам. Може би от надзирателката в затвора. Нека ти служи за урок. Каквото и да кажеш отсега нататък, то може да попадне във вестниците или телевизията. Така че бъди внимателен.
– Ще бъда – обещах.
– Писали са за теб и на първа страница на спортното приложение.
– Моля?
– Вече си знаменитост, Дъг.
– А, за голфа. Бях забравил. Какво пише?
– Че смотаният патолог е имал късмет.
Морган стана и заобиколи бюрото, за да ми покаже един откъс в долната част на статията за Едингтън. Там се казваше, че двама братя, Робърт и Джони Камачо, са видели как мисис Едингтън и дъщеря ѝ са се упражнявали да стрелят с револвер малко преди фаталния инцидент.
– На оръжието сигурно има отпечатъци и от двете – заяви Морган. – Не че има голямо значение. Сега знаем, че и двете са стреляли. – Кимнах. Морган прокара език по белите си зъби. – Тогава как ще докажат, че Рита е дръпнала спусъка? – поинтересува се той.
– Може би е имала мотив. Имат право да използват доказателства за наличие на мотив, нали?
– Вероятно Миранда е имала мотив.
– Рита е държала оръжието след това.
– Може да го е взела от Миранда.
– Рита го е носила в чантата си, преди да влязат в къщата.
– Ти просто отхвърляш вероятността малката да го е убила, нали, Дъг?
Той зададе въпроса си почти покровителствено, сякаш очакваше от мен да призная ужасната си наивност.
– Не мога да приема, че някоя от тях го е направила – отстъпих накрая.
Морган изгаси цигарата си и затропа с пръсти по масата. Лойд Бъртън, един от партньорите във фирмата, влезе в кабинета.