– Каква е позицията ви относно пускането ѝ под гаранция? – попита Морган.
– А вие какво искате, мистър Морган?
– Ще помоля за освобождаването ѝ – отговори Морган непоколебимо.
– В такъв случай трябва да ви разочаровам. Възнамерявам да се противопоставя на това. Извинете ме.
Хаузър си проправи път до масата, предназначена за обвинението, и започна да вади документите от куфарчето си.
Двама мъже от охраната въведоха Рита. Съдията се увери, че името ѝ наистина е Рита Едингтън и че е записано правилно в протокола. После я попита дали ще бъде представлявана от мистър Морган и дали разбира, че е обвинена от главния прокурор на щата Аризона в предумишлено убийство.
– Да – отвърна тя на всички въпроси.
– Длъжен съм да ви уведомя, че не само имате право на адвокат, но можете и да запазите мълчание. Всичко, което кажете, би могло да бъде използвано срещу вас в съда. Разбирате ли?
– Да.
– В настоящия момент лежите в затвора на окръг Марикопа. Така ли е?
– Да, сър.
– Ако ваша светлост позволи, бихме искали да добавим, – намеси се Морган и се изправи, – че мисис Едингтън не би трябвало да е тук. Цял живот тя е била гражданка на Аризона. Семейството ѝ е тук. Майка ѝ живее в Гилбърт. Мисис Едингтън има дъщеря, за която се грижи и която в момента е хоспитализирана във Финикс. Мисис Едингтън никога не е била обвинявана или осъждана за извършването на престъпление, по-сериозно от неправилно паркиране. Бих искал да ви напомня, че единственият въпрос е дали мисис Едингтън ще се яви на предстоящите съдебни заседания. Ваша светлост, въз основа на казаното дотук смятаме, че не съществува причина да се усъмните, че мисис Едингтън няма да се яви пред съда в бъдеще. Бих искал да подчертая също, че до този момент мисис Едингтън не е правила никакви опити да избяга от властите или да се противопостави на арест. Настояваме тя да бъде освободена под гаранция. Бих добавил, че ако ваша светлост определи твърде висока сума, мисис Едингтън няма да бъде в състояние да я заплати.
Морган седна на мястото си.
– Мога ли да взема думата?
– Да, мистър Хаузър.
Морган ми прошепна:
– Съдебният секретар записа всичко, нали?
– Мисля, че да – отвърнах.
– Боже – продължи тихо той, докато гледаше мъжа на подиума. – Надявам се само старият Клайд да не ме е слушал много внимателно. Остави я където е, Клайд, моля те.
– Длъжен съм да отбележа – прозвуча плътният глас на Хаузър, – че подсъдимата е обвинена в углавно престъпление. Поради това, както знае и съдът, не съществуват каквито и да са предпоставки за нейното освобождаване под гаранция. Трябва да допълня, че доказателствата срещу нея са почти категорични.
Морган заподскача нервно на стола си и погледна подозрително Хаузър. Той извади писалка от джоба си.
– Затова не съм склонен да удостоя молбата на мистър Морган с коментар. Но съществува един факт, който бих искал да представя на вниманието на съда, и съм сигурен, че мистър Морган ще го намери за интересен. Тази сутрин открихме, че онзи ден, в събота, обвиняемата е закупила два еднопосочни самолетни билета за Кюрасао. Единият е на нейно име, а другият – на името на дъщеря ѝ Миранда. Резервациите са били за вчера на обяд, само няколко часа след като – както доказателствата ни ще посочат по-късно – мисис Едингтън е убила хладнокръвно съпруга си. Любопитно е, че не съществува споразумение за екстрадиция между Съединените щати и Холандските Антили, част от които е и Кюрасао. Както виждате, ваша светлост, обвиняемата не само има предпоставки, но и план да избяга. Което доказва вината ѝ и превръща нейната молба за освобождаване под гаранция в несъстоятелна. От името на щата Аризона възразявам срещу освобождаването ѝ при каквито и да е обстоятелства.
– Преди да седнете, мистър Хаузър, искам да ви задам един въпрос – обяви съдията. – Щом смятате, че мисис Едингтън е купила билетите, за да избяга, защо тогава не ги е използвала?
– Ваша светлост, обвиняемата е била видяна от мъж на име Менчака в момента, в който е излязла от къщата, където – както ще докажем – е убила мистър Едингтън. Обвиняемата и мистър Менчака се познават. Предполагаме, че тя не е очаквала да види мистър Менчака във въпросната сутрин. А когато това е станало, тя е осъзнала, че той ще уведоми полицията за случилото се и ще предотврати бягството ѝ. Не е могла да застреля мистър Менчака, тъй като вече е била изпразнила револвера в съпруга си. Смятаме, че просто се е предала.