Усещайки, че е издал някаква тайна, Джони се изчерви и погледна гузно към нашата маса.
– Да, сър – призна той.
– А откъде знаете за него?
– Мистър Морган ми каза.
– Мистър Морган е разглеждал протокола по случая? – Хаузър погледна към нашата маса.
– Да, сър. Така твърди.
Дан Морган изгледа Макс Хаузър със злобна усмивка.
– Мистър Камачо, казали ли сте на помощник-шериф Дуейн Хамблин, че Рита Едингтън е принудила дъщеря си да стреля по бирените бутилки?
– Възразявам! – изкрещя Морган и скочи. – Въпросът няма нищо общо с предмета на делото, ваша светлост, и освен това мистър Хаузър се съмнява в показанията на собствения си свидетел.
– Обикновено изслушвам всичко на подобни заседания. Продължете, мистър Хаузър.
– Казали ли сте, че мисис Едингтън е принудила дъщеря си да стреля с оръжието, мистър Камачо?
Морган ми прошепна:
– Що за дивотии дрънка тоя съдия, по дяволите?
– Да, сър – отвърна Джони и добави: – Но не е както го е описал полицаят.
Хаузър се спря, видимо изнервен.
– Защо не ни разясните? – попита той накрая.
– Отначало Миранда стреля по няколко коса, кацнали на една жица. Улучи единия и го уби. Мисис Едингтън я накара да спре и да стреля по бутилките. Забрани ѝ да стреля по птиците. От вашите думи излиза, че Миранда не е искала да стреля и че мисис Едингтън я е накарала. Ама не е вярно. Миранда сама искаше. Ченгето, което споменахте, не е записало всичко, което му казах.
Морган прочисти звучно гърлото си и се засмя.
– Надявах се да го запазиш за пред съдебните заседатели, Макс.
– Почакайте – обърна се съдията към Джони. – Казвате, че момичето е улучило с револвер кос, кацнал на жица?
– Да, сър – потвърди Джони.
– На какво разстояние беше птицата?
– От момичето ли, сър?
– Да, от момичето.
– Не съм сигурен. Беше доста далеч.
– Но сте сигурен, че детето я е улучило?
– Да, сър. Разхвърча се перушина и птицата падна мъртва на земята.
– С удоволствие бих поканил това момиче на лов – пошегува се съдията. – Извинете, мистър Хаузър. Не исках да ви прекъсвам.
– Нямам повече въпроси – каза обезкуражено прокурорът.
Хаузър продължи цяла сутрин да разпитва свидетели, като последователно призова продавача от оръжейния магазин „Питърсън Брадърс“, от когото предишната седмица Рита бе купила револвер „Смит и Уесън“ .38 калибър, а после и експерта по балистика, който установи, че шестте оловни куршума, които сега се съхраняваха в найлонов плик с надпис „веществено доказателство номер четири“, са от същия револвер. Той разпита и експерт по отпечатъците, специализиран в парафиновите тестове. Към обяд Дуейн Хамблин, помощник-шерифът, който водеше разследването, зае свидетелското място. Носеше снимки от местопрестъплението и на трупа на Травис Едингтън.
– В състояние ли сте да погледнете снимките? – попита Морган своята клиентка.
– Да.
Хаузър се намеси:
– Предлагам доказателства номер осем до трийсет и две на обвинението да бъдат приложени към свидетелските показания.
– Някакви възражения, мистър Морган? – попита съдията.
– Все още не съм ги видял, ваша светлост.
Съдията помоли Хаузър да покаже снимките на Морган, който ги подреди в няколко спретнати редици на масата пред мен и Рита. Тя погледна към него и после ги разучи внимателно. Морган я наблюдаваше, докато го прави, и след малко ѝ прошепна:
– Запомнихте ли ги?
Рита кимна и Морган събра снимките в перфектна купчина.
– Нямаме възражения, ваша светлост.
– Снимките са приложени към свидетелските показания – обяви съдията.
Въпреки че ми бе казал колко е важно да извлечеш ценна информация, когато обвинението призовава свидетелите си на предварителното изслушване, Морган не подложи нито един от тях на кръстосан разпит, докато Хаузър не приключи с Дуейн Хамблин. Тогава Морган му зададе няколко въпроса. С известна неохота Хамблин призна, че онова, което бяхме чули в съдебната зала до момента, до голяма степен представляваше всичко, което бе успял да събере като доказателства. Не разполагаше с преки улики, че Рита, а не Миранда, е дръпнала спусъка. Налице бяха единствено косвени. Имаше ли неоспорими доказателства или мотив? Не и до този момент. Морган го помоли да опише какво е намерил при претърсването на къщата и помощник-шерифът изброи няколко части от облеклото на Травис.
– Открихте ли дрехи, които не принадлежат на Травис Едингтън?
– Да, сър.
– Колко?
– Една.
– Моля, опишете я.
– Намерихме дамско бельо. Приличаше на къс комбинезон. Беше в прасковен цвят, с дантела и катарами отстрани, образуващи нещо като триъгълник.