– Могат да подновят процеса, нали? – попитах.
– Да. В момента, в който детето се събуди и каже „Мама го направи“, те имат право да внесат отново делото в съда. Господи, може би просто трябваше да се съглася, че са налице косвени доказателства. Но Хаузър щеше да използва това срещу нас, ако бяхме поискали прекратяване на делото. По дяволите, не мога да повярвам, че съдията не взе решение веднага. Нямах представа, че ще приеме думите ми толкова сериозно.
Морган дръпна нервно от цигарата си и закрачи нагоре-надолу по тротоара покрай няколко портокалови дръвчета. Той се върна при мен и отпи от кафето си.
– Хаузър не призова служителя от туристическата агенция – казах.
– Моля?
– Той не призова мъжа, от когото Рита е купила еднопосочните самолетни билети.
– Хммм – промълви Морган. – Вярно. Мислиш ли, че има нещо гнило?
– Не знам. Просто забелязах, че не го призова.
– Смяташ ли, че Травис е мастурбирал върху бельото, което са открили?
– На мен ми се стори, че той самият го е обличал.
Изведнъж вниманието ми бе насочено към погребалната агенция „Мелдръм“ на Макдоналд Стрийт, от която се зададе черна катафалка и се отправи на север. Но не катафалката привлече вниманието ми, а черният кадилак, който я следваше.
На задната седалка, зад изпотените стъкла, разпознах мрачната физиономия на Ферис Едингтън, който гледаше втренчено напред. Морган проследи погледа ми, докато извъртах глава след катафалката. През стъклата ѝ не се виждаше нищо. Можех само да си представя лъскавия ковчег вътре и странния мургав мъж в него, който никога повече нямаше да си играе със секси бельо.
– Господи! – възкликна тихо Морган.
Стоях до дърветата и наблюдавах процесията от коли, следващи катафалката и лимузината зад нея. Видях много приятели на родителите ми и мои бивши съученици. Стоях безмълвно, докато колите излизаха по алеята на погребалната агенция и минаваха покрай мен. Обзе ме странно чувство и инстинктивно се обърнах към съдебната палата. Там, зад отблясъците на ъгловия прозорец, разпознах красивото лице на Рита Едингтън. Тя гледаше към колоната от коли, както самият аз бях направил. Морган извърна глава към прозореца.
– Боже – изрече той високо този път. След това никой от нас не продума. Просто стояхме един до друг и гледахме към клиентката си, която едва се виждаше от ярката светлина. След като Рита се скри от полезрението ни, Морган каза: – Хаузър разполага с нещо, което скри днес.
– Какво? – попитах.
– Има нещо, което не фигурира в протоколите. Нещо, което той пази за процеса.
– Откъде знаеш? – попитах.
– Не знам. Просто усещане. Но съм сигурен, че крие нещо. Готви ни изненада.
Докато Морган говореше за инстинкта си, че прокурорът крие доказателства, Макс Хаузър излезе от сградата на съда и се приближи към нас.
– Мистър Морган, искам да знам как се сдобихте с протокола, за който спомена мистър Камачо.
– Е, мистър Хаузър, няма да ви кажа.
– Вашите подмолни действия са крайно неприемливи.
– Така ли?
– Мисля, че са неетични.
Морган се спря и дръпна от цигарата. От отворената му уста излезе гъст дим. Той дръпна още веднъж и обърна глава настрани.
– Какво ще кажете? – настоя Хаузър.
Морган го погледна.
– Ще си изпатиш лошо, дебелако. Само това ще ти кажа. И тогава вече ще направя нещо неприемливо. Що се отнася до протокола, по-добре прочети добре правилата на правната етика, преди отново да си отвориш проклетата уста. А сега се разкарай от очите ми.
Когато съдията се завърна на мястото си, той бързо съобщи решението си.
– Мистър Морган, вярвам, че много от нещата, които казахте, са верни. Въпреки това разпореждам мисис Едингтън да отговаря пред съда по обвиненията на прокуратурата. Ще ви кажа защо. Знаем, че една от двете жени е застреляла мистър Едингтън. Съгласен съм, че доказателствата срещу мисис Едингтън не са достатъчно убедителни. И все пак според показанията на свидетелите тя е била видяна с димящия револвер в ръка. Не чух някакво неоспоримо доказателство, че дъщерята е извършила убийството. Затова, изхождайки от наличните доказателства, съм длъжен да заявя, че е по-вероятно мисис Едингтън да го е направила, отколкото дъщеря ѝ. Според моята преценка съществуват достатъчно косвени доказателства. Решението на съда е да задържи обвиняемата в ареста. Тя ще отговаря по обвиненията на прокуратурата пред по-висша съдебна инстанция.