– Да – каза съдията. – Прочетох. – Той намести пурата си и я запали. Тълкувайки последното като сигнал, Морган извади цигара от чорапа си. Запали я и отметна назад глава.
– Кажи ми, Дани – продължи съдията. – Тук не пише ли, че клиентката ти има дъщеря, която се намира в състояние, подобно на кома?
Морган изпусна гъст облак дим.
– Така е, ваша светлост.
– Детето не е ли единственият очевидец на случилото се?
– Не.
Отговорът му ме изненада и аз погледнах Морган, чудейки се дали междувременно не се е появил някой свидетел фантом.
– Кой още е бил там?
– Клиентката ми, господин съдия.
– А, да – отвърна Хенри Пенрод. Той задъвка пурата и около него се образува облак от синкав пушек. – Предполагам, че тя ще ни каже, че дъщеря ѝ е дръпнала спусъка, нали?
– Знаете, че не мога да потвърдя това.
– При всички случаи ти искаш процесът срещу жената да е приключил, преди детето да се събуди и да свидетелства срещу нея. Така ли е?
– Ние не знаем кога ще се събуди момичето, ваша светлост. Дори не сме сигурни, че ще се събуди. Сигурно е единствено, че не искам клиентката ми да гние в мизерния окръжен затвор, докато настъпи този ден, ако това въобще се случи. Законът е категоричен, че тя не е длъжна да го прави.
Последва дълго мълчание и аз забелязах, че съдията се усмихва на Морган по начин, който подсказваше за някакво тайно разбирателство между двамата юристи, които бяха прекарали много години заедно в старата съдебна палата. Хаузър също го видя. Лицето му се изчерви, когато стрелна поглед към съдията и Морган.
– Какво ще кажете за всичко това, мистър… Хаузър? Нали така ви беше името?
– Да, ваша светлост. Максимилиан Хаузър.
– Е, каква е вашата позиция, мистър Хаузър?
– Не смятам, че е редно да се заемете със случая, сър.
– Моля?
– Имам предвид, че ние дори не сме внесли още обвинението си. Предварителното изслушване приключи едва тази сутрин. Не разбирам как случаят е бил зачислен към вас.
– Моят номер е излязъл на графика за спешни случаи и съдебната служителка е записала делото на мое име. Такава е процедурата. Разбира се, ако смятате, че не бива да разглеждам случая, имате право да подадете молба за отвод поради предубеденост.
– Не, ваша светлост. Определено нямах предвид това. Разбира се…
– Значи искате да отложим процеса до момента, в който момичето ще бъде в състояние да даде показания?
– Да, ваша светлост.
Морган ме сръга и ми намигна.
– Е, кога ще се събуди? – попита съдията.
– Не знаем, сър – отговори Хаузър.
– Някой говорил ли е с малката след стрелбата? – поинтересува се съдията.
– Не, сър.
– Тогава никой не знае какво би казала тя, ако я призовете като свидетел.
– Не, господин съдия, но съм сигурен, че знаем какво е видяла.
– Значи сте убеден, че разполагате с достатъчно доказателства и без показанията на детето? – Хаузър замълча за миг, обмисляйки въпроса. – Имам предвид – продължи съдията, – че не бихте повдигнали обвинение срещу жената, без да разполагате със солидни доказателства.
– Така е, ваша светлост. Можем да продължим без Миранда Едингтън. Просто смятам, че е по-добре да вземем показанията на всички важни свидетели.
– Вижте, мистър Хаузър, защо не пуснем мисис Едингтън от затвора, докато не изслушаме показанията на малката?
– Ваша светлост, съществува огромен риск за бягство на подсъдимата. Вече представихме пред мировия съдия силни улики в подкрепа на това.
Хенри Пенрод отново погледна объркано и поклати глава.
– Все още се противопоставяте на освобождаването ѝ?
– Длъжен съм, ваша светлост.
– Искаш ли да назначим следващо заседание за определяне на гаранция, Дан?
– Не, господин съдия. Искам процес.
– Обзалагам се, че клиентката ти и бездруго не може да си позволи гаранцията.
– Тя няма пукнат цент, ваша светлост.
– А и предполагам, че при създалите се обстоятелства Ферис Едингтън не би ѝ направил каквато и да е услуга.
Морган пъхна бързо цигарата в устата си.
Съдията задъвка пурата си, поклати глава и се засмя тихо. После прошепна едва доловимо:
– Какво толкова, по дяволите. – И отвори своя календар. – Позовавайки се на закона – обяви Хенри Пенрод, – няма да оставя тази жена да лежи безкрайно в затвора. – Той прелисти календара. – Ще разглеждам процес срещу една фармацевтична компания в понеделник след Деня на благодарността. Адвокатите от Лос Анджелис ме увериха, че делото ще продължи половин година, което ми се струва невероятно, но така твърдят те. Ще насроча вашето дело преди него. Колко време ще ви отнеме да представите случая, мистър Хаузър?