16
Морган стовари чаша с кафе на бюрото ми и аз подскочих, прекъсвайки четенето си. Той се отпусна в стола срещу мен.
– Малката го е убила.
– Моля? – попитах.
Той извади огънче и запали цигарата си.
– Миранда е убила Травис.
– Откъде знаеш?
– Прекарах цяла сутрин с Рита и тя ми разказа какво се е случило.
– Какво се е случило?
– Малката го е застреляла. Прочете ли статиите за кататония?
– Да – отвърнах.
– Научи ли нещо?
– Само онова, което чух и от теб. Състоянието най-често се поражда от страха на човек от собствения му потенциал да проявява насилие.
– Е, ще ти кажа и друго. Онази сутрин Миранда Едингтън определено е разбрала, че има потенциал за насилие. При това много добре.
– И мислиш, че в момента е в състояние на кататонен ступор, както го наричат?
– Точно така – потвърди Морган. – Тя е напълно вцепенена, за да не може да убие никой друг. Или самата себе си.
– Попита ли Рита за еднопосочните самолетни билети за Кюрасао?
– Да. Обясни ми, че нещата не стоят точно както Хаузър ги представи пред съдията. Каза, че служителят от туристическата агенция ѝ е предложил Холандските Антили заради изгодна промоция. Издал е еднопосочни билети, за да може Рита да се възползва от по-ниските цени при купуването на билета за връщане. Някакви глупости за бонус точки, които така и не разбрах. Според Рита той просто се е опитал да ѝ спести пари. Пийт Медина замина за Меса, за да говори с него. Ако той потвърди версията на Рита, най-лошите ми предчувствия ще се сбъднат.
– А какви са те?
– Подозирам, че не можем да вярваме на онзи нещастник Хаузър. – Морган се приближи до телефона. – Ще се обадя на Джейк Ашър – промърмори той, – ако разбера как функционира поредната играчка на Бътлър.
– Просто набери номера и високоговорителят ще се включи.
Морган послуша съвета ми и след миг чухме дрезгав глас.
– Ашър.
– Здравей, Джейк, Дан е на телефона.
– Звучиш, сякаш си в тунел.
– Заради високоговорителя е. Дъг Маккензи също слуша.
С какво мога да ти помогна, Дани?
– Чух, че си успял да издействаш солидна сума за парализирания ти клиент.
– Направих ви страшна услуга.
– Защо? – попита Морган.
– Отсега нататък „Стейт Фарм“ ще поверява всичките си случаи на Галахър. Не вярвам, че някога отново ще видим некадърните адвокати, които бяха наели за делото. Буквално разказах играта на проклетите аматьори, Дани. – Пресипналият глас на Ашър избухна в силен смях.
– Джейк, помниш ли малката Едингтън?
– Защо ли не се досетих, че не се обаждаш само за да ме похвалиш за добре свършената работа?
– Джейк, ще се наложи да обърна нещата срещу нея. – В думите му нямаше нищо враждебно. Той не каза „Пази си царицата“.
– Майката ще свидетелства, че дъщеря ѝ го е убила?
– Ще съм ти задължен, ако не казваш за това на Хаузър. Исках просто да бъда честен с теб.
– Възнамеряваш ли да докажеш, че Травис Едингтън е чукал дъщеря си?
– Знаеш, че не мога да ти отговоря – отвърна Морган. – Но искам да видя медицинското ѝ досие, Джейк.
– Надяваш се да е разказала на психиатрите, че Травис е въртял мръсни игри с нея, нали?
– Трябва да ги видя, Джейк.
– Спомняш ли си, че ми обеща да си останем приятели, след като всичко приключи, Дани?
– Да.
– Моля те, не забравяй своето обещание.
– Какво искаш да кажеш?
– Ще се наложи да се видим в съда. А ако искаш да спестиш малко работа на младия Маккензи, параграфът е № 13 1802 от Кодекса на Аризона. В него се казва, че нямаш право да изискваш информация от лекаря без съгласието на пациента, а ти няма да го получиш, докато аз съм неин настойник. Маккензи, ако искаш да знаеш в кое дело да потърсиш решението, ще ти кажа – „Щатът срещу Шоу“. Обади ми се, в случай че не го откриеш. Ще ти цитирам мястото.
– Джейк, можеш ли да ни кажеш какво е състоянието ѝ?
– Не се е променило, откакто я пуснаха от затвора.
– Каква е диагнозата ѝ?
– Ще се наложи да се видим в съда и за това.
Процедурата беше учудващо лесна. Изпратихме призовка на д-р Конрад Харди, лекуващия психиатър на Миранда Едингтън в болницата „Кемълбек“, изисквайки да представи пълното медицинско досие на момичето. Бяхме сигурни, че от болницата са събрали всички картони от престоите на Миранда в предишни лечебни заведения. Прикрепих копие от призовката към молбата, с която настояхме да ни бъде разрешено да изслушаме показанията на д-р Харди. Обяснението беше, че Джейкъб Ашър не ни позволява да разговаряме с него. Затова имахме правото на достъп до информация съгласно Правилата за процедурата по наказателни дела на щата Аризона. Два дни по-късно д-р Харди зае свидетелското място в съдебната зала на Хенри Пенрод. Секретарят беше готов да запише всяка дума на доктора и да прибави към протокола документите, които той щеше да представи пред съда този ден. Както вече споменах, самата процедура не беше сложна. Проблемите започнаха, когато преминахме към същността на молбата ни.