– Моля, кажете името си – помоли Морган доктора.
– Възразявам! – извика Джейкъб Ашър с рязък тон. Без всякакво встъпление или разрешение от съдията, Ашър се наведе над масата и зачете с такава настървеност, че никой не посмя да го прекъсне: – „Който и да е лекар или хирург няма право да бъде разпитван като свидетел без съгласието на пациента му за информация, придобита по време на преглед и необходима за предписването на лекарства или предприемането на определен вид лечение.“ – Ашър вдигна поглед от кодекса. – Такъв е законът, Хенри. Ти го знаеш. Аз го знам. И Даниъл го знае.
– Той не изиска информация, Джейкъб – каза съдия Пенрод с мекия си южняшки акцент. – Просто попита за името на лекаря.
– Не ме интересува, господин съдия. Единствената причина, поради която ни е събрал тук, е да разбере какво е казало детето на лекарите. И той е длъжен да го признае, ако го попитате. Ще възразявам на всеки негов въпрос оттук нататък.
Морган успя да разбере името на лекаря и да го впише в протокола, но това бе всичко. Джейк Ашър застана на изтъркания под в средата на съдебната зала и заяви, че е негов дълг да помогне на едно невинно дете, което не е в състояние да се защити само. После той буквално прекрати разпита със серия реторични въпроси за това докъде би стигнала дързостта на Морган и Маккензи в стремежа им да защитят клиентката си.
– Знаеш какво се опитват да направят, нали, Хенри?
– Да, Джейкъб. Въпреки че не съм запознат с подробностите, имам добра представа какво целят.
– Е, едно нещо е ясно като бял ден. – Ашър вдигна един от кривите си пръсти, които подобно на рамото му бяха зараснали накриво и изглеждаха като нокти на птица. – Законът – заяви той – съдържа една мъдра и древна клауза, която гласи, че имаме право да споделим всичките си тайни с онези, които се грижат за здравето ни, без да се страхуваме, че впоследствие някой адвокат ще разбере за тях. И законът забранява на тези адвокати да изнудват лекарите на малки деца за цели, които най-вероятно ще се окажат част от една мръсна кампания.
– Дан – заяви накрая Хенри Пенрод, – няма да ти позволя да прочетеш досието и да разпитваш лекарите за него.
– Но, ваша светлост…
– Да отложа ли датата на процеса, докато не изслушате показанията на детето?
– Не, ваша светлост. Но искам да задам един въпрос на доктор Харди, който няма нищо общо с вашата забележка.
– Добре.
– Докторе, поставили ли сте диагноза на Миранда Едингтън?
Преди Джейк Ашър да успее да продума, съдията вдигна ръка и каза:
– Възражението се отхвърля.
– Да, поставих диагноза – отвърна докторът.
– И каква е тя?
– Възразявам! – изкрещя Ашър.
– Приема се.
17
Когато се върнахме от съда, Джоузефин съобщи на Морган, че Том Галахър го вика в кабинета си. Последвах го надолу по коридора.
– Какво има, Том? – попита Морган.
– Лоши новини – отговори Галахър и му подаде лист хартия.
Морган го прочете.
– О, боже – свлече се на един стол той и сведе глава.
– Не можеш да промениш нещата, Дани. Направи всичко, което можа. Дори повече, отколкото беше по силите ти.
Морган смачка листа на топка и го захвърли ядосано по стената. Документът падна пред краката ми и аз го вдигнах и изгладих. Беше съдебна заповед, отказ за преразглеждане на дело. Върховният съд на САЩ отказваше да преразгледа делото на човек на име Тайрон Роубък. Заровил лице в дланите си, Морган въздъхна тежко. Аз седнах тихо на един стол.
– Отказали са молбата за отсрочка на екзекуцията – каза Галахър. – Насрочили са я за понеделник сутринта.
– Трябва да предприемем нещо – прошепна Морган с блеснали от ярост очи.
– Нищо не можем да направим – отвърна Галахър със спокоен глас. – Всичко свърши. Ти изчерпа всичките му възможности, както казват адвокатите, и пред щатските, и пред федералните инстанции. Направи за този мъж повече, отколкото трябваше. – Галахър се спря за момент. – Съжалявам.
Морган обърна лице към празния ъгъл на стаята и стисна зъби.
– Дан – каза Галахър.