– Не разбирам какво искаш да кажеш – отговори Пол Бътлър.
– Напротив – парира го Галахър, все още гледайки го злобно. После се обърна към Уолтър Смит. – Ти знаеше ли, че го прави, Уолтър? Беше ли ти известно, че кара Джоузефин да пренасочва към него всички обаждания на баща му, докато Елайас е в Палм Спрингс?
Уолтър Смит извади лулата от устата си. Червендалестото му лице стана още по-алено.
– Може би е по-добре да оставим този въпрос на управителния съвет, Том – предложи старши адвокатът.
– Да вървят по дяволите! – извика Галахър и погледна към мен. – Какво ще кажеш, Дъг? Не искаш ли ти да поемеш разговорите на Елайас Бътлър, докато той отсъства?
– Не разбирам – отговорих. – Не знам какво имаш предвид.
– Помисли малко – настоя Галахър. – Просто си представи, че си юрист в някоя фирма в Ню Йорк или Чикаго, която се нуждае от адвокат в Аризона. Винаги ще бъдеш препратен към нас. Или ако случайно отвориш правния указател „Мартин и Хъбъл“ на „Финикс“ и харесаш анотацията ни, на кого в кантората би се обадил, за да повериш бизнеса на компанията си?
Тъкмо когато щях да му кажа, че съм разбрал какво има предвид, нещо ме накара да вдигна поглед. Забелязах, че много от адвокатите, които бяха на път да си тръгнат, бяха предпочели да останат. Те стояха, наредени в полукръг. Изведнъж се почувствах, сякаш съм се върнал в гимназията и присъствам на побой в съблекалнята на момчетата. Очаквах всеки момент да бъда изблъскан от тълпата в центъра на кръга, където обикновено се вдигаше прах, летяха юмруци и се раздаваха ритници. Извърнах глава към Пол Бътлър. Той си сложи очилата и ме погледна през тях. Усетих как стискам зъби.
– Правилно се досещаш, Дъг – увери ме Галахър. – Човекът в Ню Йорк би се обадил на старши партньора, най-важния човек във фирмата. Би искал да му се обърне необходимото внимание. И то всеки път. А знаеш ли какво ще стане, ако в продължение на шест месеца получаваш обажданията на Елайас? – Продължавах да стискам зъби. – Ще ти кажа, Дъг. Ако проявиш малко интелигентност, би получил толкова много сделки до края на тези шест месеца, толкова много нови клиенти, че ще се наложи да те направим партньор. После, ако си наистина настоятелен, ще трябва да направим хонорара ти по-висок от нашия. А ако се проявиш като истински тъпо копеле, ще се наложи да те направим член на управителния съвет.
С това той хвърли злобен поглед на Пол Бътлър, който мигновено излезе от стаята. Галахър се провикна след него:
– Ако искаш, още сега мога да дам гласа си за последното ти предложение, Пол!
Помещението се изпразни. Останахме само аз и Чет Джонсън.
– Боже! – възкликна моят колега под оклюмалия си мустак. – Обикновено обсъждат такива въпроси на срещите на партньорите.
– Уплаших се – казах.
– Тук витаят доста зли духове.
– Знаеш ли какво имаше предвид Галахър, когато каза, че ще даде своя глас за предложението на Бътлър? – попитах.
– Да – отвърна Чет.
Зачаках.
– Е, ще ми обясниш ли?
– Бътлър изпрати паметна записка – започна Чет колебливо. – До всички партньори, с която предлага да се промени начинът, по който се изчисляват допълнителните хонорари за спечелване на нови клиенти.
– Това пък какво означава? – попитах.
Чет ми обясни как кантората разпределя възнагражденията. Партньорите получавали допълнителни хонорари, ако доведат нов клиент. Уговорката била, че ако някой адвокат спечели нов клиент за фирмата, няма значение дали впоследствие ще работи за него. При всички случаи той получава половината от хонорара.
– Това означава, че човек като Елайас Бътлър, който с времето е създал огромна клиентела, може да прекара половин година в Калифорния, докато колегите му работят вместо него, и все пак да получава солидна заплата.
– Какво предлага Бътлър?
– В момента правилата са такива, че след смъртта на някой адвокат или напускането му клиентите, за които е получавал допълнителен хонорар, продължават да ползват услугите на фирмата, без друг партньор да получава тези пари. Бътлър иска да промени правилата така, че адвокатът, който поеме клиентите на своя бивш колега, да получи и допълнителния хонорар.
– Значи – заключих аз, – когато Елайас Бътлър се пенсионира, Пол Бътлър ще прибере хонорара за всичките клиенти на баща си.
– Само за онези, по чиито случаи работи – уточни Чет. – Но не това е същественото, а нещо друго.
– Какво?
– Франк Менендес има клиент на име Ферис Едингтън. Той е най-големият фермер в Аризона и е изключително важен за фирмата.
– Да, знам – потвърдих.
– Франк е болен. Лежа в „Майо Брадърс“, а после в една престижна онкологична болница в Пасадина. Никой не говори за това, но дочух, че се е прибрал вкъщи онзи ден.