Седнахме на една маса в градината близо до входа на ресторанта, а Уинтроп Норт зае място в другия край, възможно най-далеч от нас. Почти бях свикнал с външния вид на моите събеседници, но когато Норт се отдалечи, ги разгледах отново. Помислих си, че Морган може да мине за красив, ако не беше в толкова лоша форма. Лицето му бе осеяно с белези от акне, а очите му бяха малко по-сближени от необходимото, но носът му беше изящен и леко зачервен при ноздрите, а брадичката – волева и изсечена.
Сервитьорът ни донесе менюто.
– Внимавай, Дани – предупреди го Галахър. – Забелязах резервната гума, с която дойде от Франция.
Морган се закикоти и погали корема си. Всички поръчахме чийзбургери.
– Винаги съм искал да се срещна с този мъж – каза Морган, гледайки към моя противник.
– Защо? – попита Галахър. – Ти не се интересуваш от голф.
– Не, не заради това – отвърна Морган. – Той е патологът, който направи аутопсията на Хомър Мени Гоутс. Той е човекът, който заяви, че е било убийство.
– О, сега се сещам – спомни си Галахър. – Точно така. Бях забравил, но си прав.
– Тъпото копеле е некомпетентно – почти извика Морган. – Трябва да му отнемат разрешителното. Не бива да прави нищо друго, освен да играе голф, и той го знае.
В далечния край на градината Уинтроп Норт седеше сам. Пред него имаше чаша мляко. Отзад, на стартовата площадка, чакаше помощникът му, седнал на големия сак за голф. Пушеше цигара и тъкмо разопаковаше сандвича си. Обърнах се отново към Морган с разрошената коса, кървясалите очи и изцапаната риза, прилепнала за корема му. Отхапах от чийзбургера и докато сдъвквах парченце лук, извърнах глава и погледнах противника си. Обзе ме странно чувство на самота.
– Том ми каза, че си отказал предложение на „Бробек, Флехър и Харисън“, за да дойдеш при нас, Дъг.
– Така е – потвърдих.
– Това е страшно престижна фирма.
– Знам – казах.
– Според Том си го направил, защото Пол Бътлър ти е обещал, че ще работиш с мен.
– Да – отвърнах.
– Странно – учуди се Морган. – Никой не ми е казал такова нещо.
– Аз… надявам се, че… – започнах да заеквам.
– Бътлър спомена ли ти, че в момента нямам много работа?
– Не. Каза, че…
– Я вижте кой е тук! – извика внезапно Том Галахър с язвителен тон.
Вдигнах очи и се учудих, когато видях Пол Бътлър. Той се бе засилил към нашата маса. Спря пред нас, пое си въздух и каза нещо, което, имайки предвид обстоятелствата, прозвуча доста странно.
– О, Дан, радвам се да те видя! – възкликна Бътлър и седна. – Разбрах, че си се върнал. Елайас ми каза, че ви е видял снощи в клуб „Аризона“. Том, търсих те навсякъде. Накрая си спомних, че ще гледаш голф мача. Надявах се да те открия тук, за да ми кажеш къде е Дан. Аз…
– Какво се е случило? – изръмжа Галахър, прекъсвайки потока на съзнанието.
Пол Бътлър отново си пое въздух.
– Синът на Ферис Едингтън е бил убит тази сутрин.
– Боже господи!
Настъпи тягостно мълчание. Оставих чийзбургера. Сега аз имах проблеми с дишането. И аз бях човекът, който заговори пръв.
– Травис?
– Познаваш ли го? – попита Морган.
– Да.
– Е, Пол – продължи Морган. – Не си изминал целия път само за да ни съобщиш новината.
– Така е, Дан. Дойдох да ти кажа, че Ферис Едингтън настоява ти да защитаваш вдовицата на Травис.
Морган се облегна назад.
– Тя го е убила – заяви накрая Бътлър сякаш за да започне наново разговора.
– Ферис Едингтън иска да защитавам жената, която е убила единствения му син?
– Да – отвърна Бътлър. – Така твърди.
– Защо?
– Нямам представа, Дан. Знам само какво каза, когато ми се обади.
– Какво точно е станало?
– И това не знам. Разбрах единствено, че жена му – дори не попитах за името ѝ…
– Рита.
Всички погледнаха към мен.
– Казва се Рита – повторих.
– И нея ли познаваш?
– Да.
– Е – продължи Бътлър, – Травис се бил изнесъл от имението и живеел в къщата на един от възрастните работници в ранчото. Рита ли беше? Рита отишла там тази сутрин и го застреляла. Според Ферис дъщеря ѝ е била с нея, когато го е направила.
Морган ме погледна въпросително.
– Миранда – казах.
– Откъде познаваш тези хора? – попита Морган.
– Не помниш ли бащата на Дъг, Дан? Бил Маккензи? – намеси се Галахър.
– Не мисля.
– Той беше счетоводителят на Ферис Едингтън. Финансовият управител. Работеше с Франк по всички икономически въпроси. Почина преди няколко години.