— Спокойно — измърмори той. — И аз съм от добрите.
Дафи познаваше този глас, макар че в момента не можеше да каже на кого е. Продължи да го осветява.
— Макензи? — Бившият детектив Макензи от „Углавни престъпления“. Сега на работа при… — Мак? — отново попита тя, макар да бе очевидно, че е именно той. Отстъпи крачка назад, свали оръжието и го прибра в чантата си. — Защо ме следиш?
— Да те следя? — попита на свой ред той, като смени ударението. Внимателно разтри коляното си и седна. — Не се надценявай. — Отново опипа коляното си и възкликна: — За бога, Матюс, можеше да го счупиш!
— Какво пра…
— Аз ли? Ти какво правиш тук? Аз патрулирам в този участък. Кени е разположил по един патрул в четирите страни на имението. Имаш късмет, че не се падна на Дъмбо — досега да ти е счупил ключицата.
— Патрулираш?
— Той е шефът, Матюс. По дяволите, та той дори не знае, че обикаляме. Но ние си гледаме работата. — Той се изправи и се отупа. — Поне тези, които останахме — саркастично додаде той. — Ако още не си разбрала, някакъв смахнат пробива дупки в консервите със супа. А наше задължение е да му попречим да направи една дупка и в тялото на шефа. Comprehendo?
— Да убие Оуен?
— Това е една от целите му, нали? Да не започнеш сега да ме замайваш с психологическа плява и да твърдиш, че онзи тип ще играе по правилата? Не го прави, става ли? Не и пред мен. Прави се на доктор Рут13 пред някой друг.
Подготвена бе за всичко друго, но не и за появата на Мак Макензи и от изненада за миг загуби дар слово. Преди по-малко от година Фаулър го бе отмъкнал от отдела, примамвайки го с висока заплата, служебна кола и шестседмичен платен отпуск. Макензи беше добро ченге — или поне беше такова, докато работеше в полицията. Той беше жив пример за кампанията по промиване мозъците на държавните служители, предприета от частните компании.
— Какво точно правиш тук? — шепнешком я попита той, докосна ръката й и я накара да загаси фенерчето. — Искам да кажа… зная, че вие двамата… но си мислех… останал бях с впечатлението, че…
— Не става дума за това! — възмутено възкликна тя, осъзнала, че за извратеното съзнание на Макензи сексът изглеждаше единственото разумно обяснение. — Той ме извика спешно — поясни Дафи. — Не пожела да каже за какво става дума. И ако изпуснеш и една думичка за присъствието ми тук тази вечер, ще ти размажа и другото коляно.
— Ако ти кажеш на някого за случилото се, Матюс — предупреди я той, опитвайки се да защити своята мъжественост, — ще ти създам големи неприятности. И не си мисли, че говоря празни приказки. — Опипа коляното си и се убеди, че е здраво.
— Я иди да препикаеш някое дърво, Макензи. Направо се разтреперих от страх. — После додаде: — И не ме следвай повече! — Обърна се и се затича нагоре по стълбите.
Докато се приближаваше към върха, Дафи не спираше да се чуди защо изобщо не й бе хрумвало, че животът на Оуен може да е в опасност, защо подобна възможност не бе обсъждана по време на разговорите й с Клемънтс. Дали всички избягваха тази тема заради интимната й връзка с Адлър? Затича се още по-бързо, развинтеното й въображение се опитваше да намери обяснение за внезапното обаждане на Оуен. Дали не е бил нападнат? Това ли бе причината, поради която Макензи патрулираше из гората? Мисълта, че може да загуби Оуен я изпълни с ужас. Страхът й, че може да го загуби завинаги, за пореден път й даде да разбере дълбочината на чувствата, които изпитваше към него, показа й колко силна е любовта им. От самото начало на връзката им Дафи бе започнала да се крие, да се товари с допълнителна работа. Боеше се да се доближи твърде близо до него. Доброволните й дежурства в Убежището, отношенията с приятелките й също бяха пострадали. През цялото време мислеше за Оуен, но се опитваше да избяга от чувствата си. Сега обаче тичаше към него, разкъсвана от ужас при мисълта, че може да й се наложи да живее без него.
Дафи рязко отвори вратата на къщата за гости и забеляза характерния му силует, който се открояваше пред затъмнения прозорец, бързо прекоси стаята и се хвърли в прегръдките му.
— Слава богу! — прошепна тя.
Той я притисна силно към себе си, довери й, че с нищо не може да се оправдае раздялата им, сподели страховете си, че може да я изгуби, а тя се разсмя, когато си даде сметка, че двамата са се измъчвали от едни и същи мисли. Може би, помисли си Дафи, може би най-сетне бе познала любовта.
13
Известна американска сексоложка, водеща на извънредното популярно предаване „Питайте доктор Рут“. — Б.пр.