Болд пристигна преди всички в имението на Адлър, ширнало се на площ от хиляди квадратни метра. Дръпна Дафи настрана и двамата обсъдиха плана на Болд в продължение на няколко минути.
— В момента се стараем да останем незабележими — обясни Болд. — В случай че ситуацията се промени, Шосвиц има готовност да ни изпрати хеликоптер за наблюдение от въздуха.
На борда на хеликоптера на новинарския екип — той често се използваше и от полицията — щеше да има и специален отряд за бързо реагиране, но Болд предпочете да пропусне тази подробност. Дафи изпитваше истински ужас от подхода на снайперистите и специалните части — първо стреляй, после питай!
Поканиха го в разкошния кабинет на Адлър, който бе скрит зад подвижен рафт с книги. Обстановката напомняше за изискания стил на английските аристократически замъци. Прозорците гледаха към водата и към стръмния склон, който водеше към скритата кола на Дафи, паркирана ниско долу, в парка Голдън гардънс.
— Този кабинет може да бъде наблюдаван единствено от моравата или от едно от онези дървета — отбеляза Болд.
Тримата се загледаха в назъбените контури на хоризонта. Дафи вече бе информирала Болд за сблъсъка си с Макензи в гората и Болд се опитваше да реши какви действия да предприеме по случая. Гейнис и Ла Моя пристигнаха поотделно, но почти по едно и също време и завариха Болд да разговаря по телефона с Фаулър. Кени не пожела да отговори директно на нито един въпрос, свързан с патрулирането из имението, и заяви, че той лично ще се погрижи за всичко. Болд, побеснял от ярост, го посъветва да го стори възможно най-бързо.
— Ще навлезем сред дърветата със заредено оръжие — предупреди го Болд. — По-разумно ще е да изтеглиш хората си оттам.
Болд, изнервен и потен от напрежение, се зае да запознае двамата си детективи с обстановката. Кени Фаулър позвъни отново.
— Всичките ми хора са изтеглени от района — информира ги Фаулър. — Но имаме и един малък проблем, който може да се окаже технически. А може и да не е. Не можем да се свържем с Макензи.
С помощта на Дафи претърсиха къщата внимателно, провериха всяко забутано кътче и възможно скривалище, след което я заключиха отвсякъде и включиха охранителната система. Ла Моя се зае да огледа градините и храсталаците около къщата. Тримата детективи носеха подсигурени против подслушване полицейски станции, чрез които се свързваха както помежду си, така и с патрулите около имението, които се намираха в постоянна готовност за стрелба. Болд и Боби Гейнис се заеха да претърсят стръмния хълм, а Дафи остана да пази вътре в къщата.
Двамата поеха по стръмните стълби заедно, но побързаха да се разделят, когато си дадоха сметка, че единствените дървета, от които се виждаше кабинетът на Адлър, се намираха на самия връх на склона. Болд тръгна наляво, а Гейнис — надясно.
Болд често се обръщаше назад и се оглеждаше за лъча на фенерчето й, който подскачаше по дърветата и храсталаците под тях. Той мислено раздели района на няколко квадрата и се зае да го претърсва така, сякаш ставаше дума за вече извършено престъпление. Бавно и методично се местеше от квадрат в квадрат, опитвайки се да открие някакъв признак за човешко присъствие.
Намери го на около двадесетина метра в храсталака — беше се пъхнал толкова навътре, че когато се обърна, не можа да види светлината от фенерчето на Боби Гейнис. Стеблата на някакво голямо растение бяха намачкани. Няколко метра по-нататък се забелязваше следата, оставена от нечия подметка в мекия килим от окапали борови иглички. Малко по-нататък се забелязваха изпочупени клончета в храсталака. Тук, навътре в гората, беше твърде влажно, слънчевите лъчи не проникваха под короните на дърветата и под тях миришеше на гнило. Болд включи станцията и тихичко съобщи, че е попаднал на следа. Посъветва Гейнис да се върне на стълбите и да започне бавно да се спуска надолу, като търси евентуални следи, оставени от човек, отклонил се в гората. Ла Моя трябваше да остане на пост на върха, готов да пресрещне престъпника, в случай че двамата с Гейнис го подплашат и той хукне нагоре.
Болд продължи да се промъква бавно напред. Даваше си ясна сметка, че представлява чудесна мишена със запаленото си фенерче. След няколко метра следата го доведе до дънера на дърво, което можеше съвсем лесно да бъде изкачено. На места кората му бе обелена от обувката на катерача. Болд насочи светлината към дебелите клони. Макар да се смяташе за твърде едър и непохватен за подобни упражнения, Болд здраво стисна оръжието си, напъха фенерчето в джоба на сакото си така, че лъчът му да сочи нагоре, и започна да се катери.