Ще си вземе стая в някой хотел. Отделът ще плати сметката. Няма да се прибира в дома си, докато не се съмне. Няма да казва за случилото се на никого, ако не намери някакви други улики. А може би — сега когато беше в безопасност, си позволи да изпита съмнения — може би не си спомня добре…
Но образът в съзнанието й беше категоричен: Беше оставила молива насочен към някаква фраза. Коя беше фразата? Коя?
Труден за проследяване! — спомни си Дафи.
А сега същият този молив лежеше встрани от листа хартия. И не сочеше наникъде. Само че тя не го бе оставила в това положение.
А това не беше добре.
Двадесет и осем
Болд се бръснеше пред огледалото в банята, когато чу, че Лиз се измъкна от леглото. Майлс още спеше. Лиз съблече нощницата си и притисна топлото си от съня тяло към него.
— Скъпа? — предпазливо се обади Болд.
— Имам нещо за теб. — Пресегна се край него, сграбчи едно ластиче за коса и прибра косата си назад. Значи намеренията й бяха сериозни. Елизабет никога не разпускаше косата си преди секс. Тъкмо обратното — прибираше я нагоре. Обгърна го с ръце и разкопча панталона му.
— Ще се порежа — предупреди я той.
— Внимавай тогава — посъветва го тя и погали гърдите му по начин, за който знаеше, че му доставя огромна наслада.
— Имам нещо за теб — повтори Лиз.
Болд пусна самобръсначката във водата и тя потъна в облак от крем за бръснене. Лиз го поведе към плота, качи се отгоре му и обви крака около кръста на съпруга си.
— Ела и го вземи — измърка тя.
След известно време Лиз се облегна на стената, но не му позволи да се отдръпне от нея. Беше потна, очите й изглеждаха далечни и замечтани.
После отпусна прегръдката си и спусна крака, но не се помръдна от мястото си, докато Болд не се доизбръсна и докато не го накара да й приготви душа.
Лиз, облечена с бяла роба, силно пристегната в кръста, сушеше косата си във всекидневната и наблюдаваше сина им, който вече бе буден. После се обърна към Болд.
— Имали са сходен случай в Лондон — рече тя и прикова вниманието му.
— Кои?
— Властите в Лондон. Отвличане. Откуп, получен чрез банкомати. Нали ти казах, че имам нещо за теб.
— Помислих си, че имаш предвид…
— Не — поправи го тя. — Онова беше за мен.
— Лиз?
— Изплатили са сто осемдесет и пет хиляди лири за десет месеца. Реших, че ако и твоят случай се проточи цели десет месеца, ние най-вероятно ще се разведем и затова сметнах, че е в мой интерес да разнищя този проблем из основи. — Болд се приближи по-близо до нея. Тялото й ухаеше прекрасно. — Доколкото мога да преценя, случаят е бил почти идентичен със ситуацията, пред която си изправен в момента. Онзи тип се местел от банкомат на банкомат, от един град в друг и все успявал да изпревари полицията.
— Точно като при нас — отвърна Болд, който с нетърпение чакаше да чуе продължението. Но Елизабет не можеше да бъде принудена да бърза. Тя си имаше свой собствен ритъм — във всичко!
— На един етап от разследването банкоматите са били наблюдавани от над две хиляди полицаи. И пак не успели да го пипнат. Но това, естествено, си има своето обяснение — всяка операция с банкомат отнема само няколко секунди. И точно поради тази причина това се оказва най-находчивият начин за получаване на откуп.
— И те намерили начин да премахнат тази трудност — предположи Болд, забелязал пламъчето, което искреше в очите й.
— Точно така. Повикали на помощ няколко хакери — брилянтни специалисти. Та те изобретили нещо, което нарекли капан на времето — софтуерен продукт, който забавя цялата система.