— Осем до десет работни дни. Минимум пет дни. Две седмици в най-лошия случай.
Седмици? Болд сграбчи Лофгрийн за ръката, издърпа го настрана и заговори шепнешком.
— Случаят няма да бъде заведен в Дневника, Бърни. Той е един от онези. Не разполагам със седмици.
Лофгрийн се вгледа напрегнато в очите на Болд, а после премести поглед към ръката му, която го стискаше с все сила. Болд мигновено разхлаби хватката. Лофгрийн рече:
— Може би ще успеем да получим известна помощ. Но нека първо да видим с какво си имаме работа.
— Аз зная за двама болни. Живи са, но не са добре.
— Разбрано.
Двамата седнаха пред високия лабораторен плот, на който ги очакваха скъпоценните улики на Болд — две консервни кутии от супа и един буркан от спагети. Справочник с изпокъсани листи лежеше разтворен до тях.
— Етикетите съвпадат. Никакви следи от фалшифициране — съвсем истински са. Размерите също — додаде Лофгрийн и почука с пръст по справочника. — Тук разполагаме със спецификациите на всеки продукт — от „Милки Уей“ до „Лийн Кусин“. „Адлър“ използват едни и същи консервни кутии за всичките си супи.
— Посипал си ги с прах за снемане на отпечатъци — отбеляза Болд, забелязал белите петна по стените на консервите.
— Посипах едната, но при другите ще използвам пара — отвърна Лофгрийн. Имаше предвид парата „Суперглу“, която се използваше от десетина години насам за сваляне на латентни отпечатъци от повърхности с неясни изображения. — Нищо интересно дотук — добави той. — Размазани петна. Нека сега да проверим целостта на консервите.
Първоначалният оглед на стените на консервните кутии бе извършен с помощта на увеличителна лупа.
— Изглеждат старички — рече Лофгрийн. С бавни и методични движения той въртеше консервната кутия, осветена от силен сноп светлина. Когато остави лупата на масата и прикрепи специални увеличителни стъкла към очилата си, Болд не изтрая.
— Откри ли нещо?
— Хммм — отвърна Лофгрийн и навря лице в кутията. — Може би.
Взе консервата в ръка и заведе Болд до един сложен инструмент, който се оказа микроскоп. Бяха му нужни няколко минути, за да го настрои. После бавно завъртя кутията, свали очилата си и притисна мазното си лице към черния гумен визьор.
Болд инстинктивно пристъпи крачка напред.
Лофгрийн възкликна:
— Ето го!
— Бърни?
Той тихо обясни:
— На ръба има следа от припой. — Протегна ръка и завъртя някакво копче, без да отмества очи от визьора. — Съвсем мъничка спойка. Няколко милиметра. Много внимателно направена. Но боята се е излющила. Федералната агенция за контрол върху хранителните продукти преди доста време забрани използването на олово за запояване ръбовете на консервните кутии. Всички компании вече използват специална сплав, съдържаща двувалентно желязо. Тази спойка се забелязва въпреки опитите да бъде изгладена, така че да се слее с ръба.
Лофгрийн вдигна поглед.
— Намирала се е точно под — искам да кажа, че е била скрита под — етикета. Пробиваш дупка, инжектираш каквото си искаш, запояваш отвора, залепваш отново етикета и ето че разполагаш със страхотна изненада. Ако съм прав, хроматографът ще открие следи от олово или флюс.
— Значи консервната кутия е била заразена? — попита Болд.
Лофгрийн му предложи да погледне сам. Спойката бе уголемена двадесет пъти и Болд можа да различи леко обезцветения сивкав метал, заобиколен от драскотини, причинени очевидно от опита да се изглади припоят.
— Да скрие следите по този начин… хитро измислено! — одобри Лофгрийн.
На Болд никак не му се искаше да си има работа с един толкова съобразителен престъпник.
— Изнудване? — попита Лофгрийн.
Болд кимна.
— Поради тази причина разследването няма да бъде заведено в Дневника.
— Да пробива консервни кутии, а после да ги запоява отново! Все си мисля, че твоят Консервен престъпник има някакви познания по микробиология или химия. Може да е бижутер. Или пък да се занимава с електроника.
Обичайна практика бе да измислят прякори на престъпниците. Стомахът на Болд се сви, когато си представи някакъв човек, забол спринцовка в кутия със супа.
Той побутна кутията с химикала си.
— Това ли да търся? Консерва със супа, която по нищо не се различава от останалите?
— Много ти помогнах, нали? Нали точно за това ми плащат.
Болд се изпълваше с ужас при мисълта за голям магазин, пълен с хранителни продукти — рафтове, натъпкани с консервни кутии, всяка от които може да е отровена — но въпреки това тръгна точно към един такъв магазин — гастрономът „Фуудланд“ на Бродуей.