Техническата зала на „NetLinQ“ предлагаше внушителна колекция от високотехнологична апаратура и напомняше на Болд за телефонните командни центрове, които бе виждал. Вътре беше почти тъмно, а цялото внимание бе съсредоточено към трите огромни цветни монитора с плоски екрани, на които графично се изобразяваха всички финансови операции на банкоматите в региона на „NetLinQ“. Около тези монитори в три редици бяха подредени компютри, пред част от които в момента имаше оператори. Най-десният екран показваше разположението на всички банкомати, контролирани от софтуера, създаващ капан на времето. Пърч неохотно отстъпи пред горещите увещания на Болд и прибави още един шестсекунден ПВ, който този път бе вмъкнат между потвърждаването на сметката и получаването на парите.
Отделът за връзки с обществеността на „NetLinQ“ бе разпространил съобщение за пресата, в което се казваше, че могат да възникнат известни неудобства за гражданите поради извършващата се в момента рутинна поддръжка на системата. От телевизионните станции бяха обещали да го излъчат по новините в единадесет часа.
И тази вечер, шеста по ред, престъпникът започна да тегли парични суми малко след осем вечерта.
— Точен е като часовник — отбеляза Пърч и показа мигащата точка на екрана над главите им. А Болд разчиташе именно на това — колкото по-рутинни и предсказуеми бяха действията на престъпника, толкова по-голяма бе възможността да го заловят.
Пърч обяви:
— Пет секунди.
Болд предаде съобщението направо на диспечера в полицейското управление.
— Местоположението на банкомата е Н-16. Повтарям: Н-едно-шест.
— Десет секунди — рече Пърч, който продължаваше да следи времето. После погледна към някакъв компютър. — Този банкомат не е под контрола на нашия капан на времето — предупреди той.
Болд си представи как някой от цивилните детективи бързо включва на скорост и се понася с колата към указаното местоназначение. Не хранеше обаче големи надежди, защото човекът му разполагаше с не повече от пет секунди.
Имаше нужда от повече хора. И от по-голям процент банкомати, включени в капана на времето.
— Операцията приключи — унило съобщи Пърч.
— Лейтенант? — излая Болд в телефонната слушалка. В гласа му се прокрадваше надежда.
— Патрулът е на четири преки от мястото — информира го Шосвиц.
На Болд му се прииска да се прекръсти. Представи си колата без отличителни знаци, която се носи по улиците с бясна скорост, пресича на червено и спира с рязко стържене на спирачките.
Обърна се към Пърч и каза:
— Имаме нужда от по-добра връзка с патрулите.
— На мен ли го казваш — изскърца Пърч. Беше разстроен, чувстваше се слаб и безсилен.
Гласът на Шосвиц долетя по линията:
— Нищо. Повтарям: Не е осъществен визуален контакт.
Болд предаде думите му на Пърч, който изруга толкова високо, че привлече вниманието на неколцината служители на „NetLinQ“, който се намираха в залата.
Час по-късно последва второ теглене на пари. И този път от банкомат извън системата за контрол. Патрулът се намираше на дванадесет преки от мястото, когато операцията приключи.
— Трябва да включим повече автомати към капана на времето — оплака се Болд.
— Не ми казвай как да си гледам работата, сержант. Не можем да предприемем нищо повече до сутринта. По принцип съществуват два интервала от време, през които банкоматите не се използват — от девет и половина до единадесет сутринта и от два до пет след обяд. Тогава най-рано може да започнем да включваме още банкомати към системата.
— Но те ни трябват тази вечер!
— Системата ще се срине. А ако това стане, докато нашият човек тегли пари, той веднага ще се досети, че нещо не е на ред. Това ли искаш? — разгорещено възрази той.
Болд неохотно седна на мястото си, за да наблюдава осъществяването на третата, и последна за вечерта операция. И за трети път тази вечер патрулите се намираха твърде далеч от съответния банкомат.
Няколко минути преди полунощ Болд бе повикан в хотелската стая, в която бе отседнал доктор Ричард Клемънтс.
Пристигна в хотела потиснат и изтощен.
Шосвиц и Дафи бяха пристигнали в хотел „Алексис“ преди Болд и той ги завари и тримата да го чакат.
Апартаментът беше просторен. Плъзгащи се японски врати отделяха спалнята от всекидневната, в която имаше голяма заседателна маса със стъклен плот, два дивана, малка масичка за кафе, няколко лампиона, камина и бар. Интериорът, от гранит, стъкло и стомана, беше ултрамодерен и макар Болд да не си падаше по тази мода, с изненада установи, че обстановката му допада.