Выбрать главу

Звукът на телевизора в ъгъла бе намален до минимум. Картината беше на Си Ен Ен. Майкъл Кинсли, само по риза, интервюираше някакъв писател. Устройството за дистанционно управление лежеше до ръката на Клемънтс.

Той самият беше облечен небрежно — ленени панталони, бяла риза от египетски памук, изработена в Италия, черни мокасини без чорапи. Пиеше нещо, което отдалеч приличаше на бренди, неизменната дъвка издуваше горната му устна и приличаше на тампон за спиране на кръвотечение от носа. На върха на носа му се мъдреха очила за четене с половинки стъкла и кокалени рамки, имитация на черупка от костенурка. Седеше начело на заседателната маса в удобен стол от черна кожа и неръждаема стомана, размахваше във въздуха химикалката си, която струваше най-малко двеста долара, и ги командваше с назидателен глас.

— Вие седнете там. А вие — там. Не! Там, ако обичате — последната реплика бе насочена към Шосвиц. — Да, благодаря ви. Конякът е превъзходен, с отлични препоръки и в голямо количество. Заповядайте. — Той ги огледа един по един.

Дафи и Болд отклониха поканата. Шосвиц предпочете „Милър Лайт“ — искане, което като че ли изпълни Клемънтс с такова отвращение, че само презрително го насочи към хладилника на бара и го посъветва да си вземе каквото намери вътре.

Доктор Ричард Клемънтс заговори с присъщата си самонадеяна арогантност, а останалите веднага се почувстваха засегнати.

— Преди да ви дам думата за въпроси, нека да се опитам да отклоня част от тях, като ви представя изработения от мен осъвременен профил на престъпника. — Той отпи от коняка, задържа го за миг в устата си и Болд се зачуди какъв ли вкус има „Арманяк“-а, комбиниран с дъвка. — Доста интересно е. Поведението разкрива много повече, отколкото самото деяние. Имам предвид, разбира се, инцидента в гората около имението на Адлър и проведения непосредствено преди това телефонен разговор. Късно е и затова ще се постарая да не ви отегчавам. Вие всички знаете за етапа на изчакване, през който минава всеки сериен убиец или изнасилвач, преди да премине към нападение. Самият период на изчакване може да е предшестван от поредица различни инциденти: палежи, избиване на домашни любимци, воайорство, мастурбиране. Във всички случаи обаче етапът на изчакване непосредствено предшества основното престъпление. Подобно поведение наблюдаваме при дивите животни — котките, дори и някои ловджийски кучета, внимателно обикалят жертвата си и изчакват известно време, преди да я убият — дори и в случаите, в които плячката им е ранена или неспособна да бяга. И въпреки това те не я нападат веднага — въртят се около нея, наблюдават я и изчакват. Нашият господин Колфийлд всъщност се опитва да се приближи, да се запознае лично с господин Адлър — плячката, която си е набелязал. Самият факт, че е навлязъл в тази фаза, е достатъчно красноречиво предупреждение — представлението наближава към края си. Намираме се вече в последното действие. Този етап може да продължи дни наред, седмици, даже месеци и години, а ние все още не можем да установим кое точно обуславя желанието на престъпника да доведе пъкленото си дело до край. Отегчение? Ярост? Свръхсексуалност? Тези мотиви са различни при различните случаи.

Той си наля отново от съдържанието на кристалната гарафа и подуши алкохола. Изглеждаше неимоверно доволен от резултата. Слушателите му бяха прекалено зашеметени от думите му, за да го прекъснат или реагират по някакъв начин.

— И така, вече знаем, че престъпникът е пристъпил към последната си ария преди финала. — Той размаха химикалката в такт с музиката, която очевидно звучеше в главата му, а на Болд му се стори, че дори и устните му помръдват едва забележимо в същия ритъм. — За нещастие обаче не знаем продължителността на тази ария. Извод номер едно. — Той започна да изброява на висок глас. — Адлър — или някой от другите обитатели на къщата — е мишената на опасните му намерения.

Извини се, отиде до тоалетната и се облекчи без да затваря вратата, така че всички можаха да чуят шумния плисък от урината му.

Шосвиц, който едва сдържаше гнева си, прошепна:

— Климатикът ли е включен, или студът, който усещам, повява от него самия?