Дафи, видимо разстроена, побърза да прошепне в отговор:
— Независимо дали ти харесва, или не, той е най-добрият.
— И го знае — допълни Болд.
— Извод номер две — продължи Клемънтс, веднага щом се върна в стаята. — Нашият човек е объркан и смутен от собствената си алчност. Всеки ден той тегли по две или три хиляди долара. И изведнъж установява, че е станал зависим от толкова лесно спечелените пари. Докопал се е до златната кокошка, така че защо да не се възползва от нея колкото е възможно по-дълго? Всичко това звучи доста логично, нали? Само че тези разсъждения са абсолютни глупости, наивни и неправдоподобни. Онова, с което се сблъскваме, е дълбок конфликт, който — трябва да призная това — силно ме смущава. От една страна, той очевидно е навлязъл във фазата на изчакване — това личи от заплахите, отправени към Адлър по телефона, от езика, който е използвал, от намека за лични нещастия в миналото… все неща, които потвърждават дълбоко вкорененото в душата му убеждение за извършена несправедливост спрямо него и близките му. От друга страна обаче, този човек непрекъснато обикаля банкоматите и тегли парични суми. Ако това беше сценарий в някоя телевизионна игра, компютърът веднага щеше да се разписука и да обяви, че подобно решение е невъзможно и дълбоко погрешно. Така че кой е истинският господин Харолд Колфийлд? И до каква степен можем да предвидим неговата шизофрения, така очевидна при тези две противоречащи си страни от личността му? Та какъв е истинският Хари Колфийлд? Убиец, тласкан от желанието за мъст, или алчен изнудвач?
Докато беше в тоалетната, Клемънтс очевидно бе изплюл дъвката си, защото издутината под носа му вече я нямаше, а той отпиваше от коняка и издул бузи и устни, се жабуреше с него като с тоалетна вода.
— Извод номер три. Неговата лудост ми се струва твърде методична. Става все по-очевидно, че в миналото е била извършена ужасна несправедливост по отношение на човек или хора, към които господин Колфийлд е изпитвал дълбока синовна привързаност и от които е бил зависим както финансово, така и емоционално. Той като че ли си е изработил лична програма за отмъщение, която изпълнява с фанатична последователност и, опирайки се на опита си от други подобни случаи, мога да ви кажа, че трябва да сме готови за всичко. Трябва да сме наясно, че от господин Колфийлд може да се очаква абсолютно всичко. Да убие стотина човека? Защо не? Хиляда? Отговорът е същият. Колфийлд вярва, че има пълното основание да го направи, а това го прави особено опасен. Да взриви камион с експлозиви в складовете на пристанището? Защо не? Да хвърли във въздуха Световния търговски център? Отговорът е същият. — Клемънтс протегна ръка към телефона и си поръча друго питие. Без да попита лейтенанта, поръча и „Милър Лайт“, макар да произнесе думите с погнуса, сякаш ставаше дума за някакво особено опасно заболяване. После ги изгледа един по един и високомерно заяви: — Е, добре, настъпи моментът за въпроси.
Думите на Шосвиц изненадаха всички.
— Преди двадесет минути капитан Ранкин, след като бе информиран за убийството на Макензи, заповяда всички продукти на „Адлър“ да бъдат изтеглени от търговската мрежа. Това трябва да стане до шест часа сутринта или най-късно до започването на работния ден.
Болд изведнъж като че ли остана без дъх.
— Това онзи същия булдог, с когото се запознах ли е? Онзи с евтиния костюм и старомодната подстрижка? — попита Клемънтс.
— Той е капитан от отдел „Убийства“ — поясни Болд.
— Ако искате да знаете как ще се отрази върху нашия господин Колфийлд едно такова решение, ще ви кажа следното: Това никак няма да му хареса. Изтеглянето на продуктите на „Адлър“ от пазара за Колфийлд ще означава, че е изгубил контрол върху ситуацията, а контролът, в края на краищата, е онова, което го кара да се чувства силен и властен. — Клемънтс затвори очи, клепачите му странно потрепнаха и той тихо продължи: — Представете си властта, която този човек си мисли, че притежава. Да налага исканията си на човек с положението на Оуен Адлър! Да трови хора, да наблюдава безсилието на лекарите, които не могат да направят нищо, за да го спрат. Да получава парични подаръци като на Коледа. Всичко това го изпълва с грандиозно чувство за абсолютна власт и тотален контрол. — Клемънтс отвори очи, изправи се, отвори вратата — преди още Болд с острия си слух да е доловил, че някой се приближава — и небрежно поздрави сервитьора. Миг по-късно отново седна на мястото си и започна да разплисква алкохола из широката си, напомняща на аквариум чаша. — Загубата на контрол, дори само подозрението за нещо такова, ще ускори плановете му. Той беше непредсказуем и преди — сега ще стане още по-неконтролируем. Ще трябва да си поговоря с вашия капитан Ранкин.