Болд се реши да разкрие онова, което до този момент не бе споменавал пред никого. Погледна Дафи, после срещна погледа на Клемънтс и заговори:
— Оуен Адлър е готов да изтегли продуктите си от пазара и при най-малък знак от наша страна. Той дойде при мен, за да поиска разрешение да го направи, но аз го разубедих. — Дафи изглеждаше ужасена от мисълта, че не знае нищо за това. — Ако разбере за заповедта на Ранкин, ще загърби всичките ни предупреждения и съображения и ще се подчини. Той иска да се измъкне от всичко това. Ако все още продължава да участва в играта, то е, защото се страхува да не вземе сам погрешно решение. Успях да го убедя, че всеки опит да се пренебрегнат ултимативните изисквания на престъпника е погрешен.
— Когато говорите за измъкване, предполагам, че имате предвид изтеглянето на продуктите, а не намерение да се подчини на искането да извърши самоубийство.
— Точно така — кимна Болд. — Последните убийства го потресоха. Той се чувства пряко отговорен за смъртта на тези хора.
— Точно това иска нашият господин Колфийлд. Интересно.
— От това, което чувам, излиза, че ако Ранкин се свърже с Адлър без да ни уведоми, ние ще се окажем в положението на губеща страна — заключи Шосвиц.
Клемънтс заговори отново.
— Аз изобщо не се съмнявам, че в момента най-интелигентното решение изисква по рафтовете в търговската мрежа да останат колкото е възможно повече продукти на „Адлър“. Освен това трябва да държим медиите на разстояние, макар да си мисля, че вече сме загубили тази битка. Въпросът е в това — и аз мисля, че сержант Болд ще се съгласи с мен — че благодарение на постоянството, с което той тегли пари от банкоматите, ние разполагаме с първата си реална възможност да подмамим господин Колфийлд в капан.
— Аз дори смятам, че вече сме постигнали известен напредък в това отношение — намеси се Болд. Осведоми ги за относителния успех, който бяха постигнали с монтирането на софтуера, наречен капан на времето.
— Ето защо препоръчвам да инструктираме вашия отдел за връзки с обществеността да отказва всякакви коментари по случая и да принудим всички, свързани по някакъв начин с това разследване, да си затварят устата. Ако няма източници на информация, няма да има и история. Толкова е просто. В тази група би трябвало да попаднат нашите приятели от ХЕИ и от онази лаборатория за изследване на инфекциозните заболявания.
Клемънтс адресира последната си реплика към Болд, а после се обърна към Шосвиц.
— И всеки един от вашия отдел, който знае нещо по въпроса. — Той отпи от питието си. — Аз ще поработя тук още малко и се надявам до сутринта да разполагам с достатъчно убедителен профил, който да накара нашия капитан Ранкин да проумее собствената си некадърност и пагубното влияние, което едно подобно решение би оказало върху кариерата му. Сега, когато ви виждам да работите като екип, аз вярвам във вас — във всички вас — и трябва да си призная, че втората и по-маловажна цел на работата ми тук бе отчасти шпионска… исках да оценя способностите ви да се справите с това разследване. Надявам се, ще се радвате да научите, че във всички свои рапорти, изпратени до момента, съм дал висока оценка на работата ви и така ще бъде и занапред. Държа обаче да ви предупредя за наличието на хора, които надничат зад рамото ви и които са готови да ви попречат при първа възможност. — Клемънтс отново отпи от коняка си.
— А какво мислите за специалните агенти? — попита Болд, решил да се възползва от предоставилата се възможност. После се обърна към Шосвиц. — Не бихме ли могли да помолим Бюрото да ни окаже съдействие за наблюдението над банкоматите? Да разположим в района петдесет или дори сто специални агенти? Ще работим на равни начала, а ние бихме могли да се възползваме от всепризнатия опит на ФБР при разрешаване на подобни случаи, свързани с откупи и изнудване. В момента като че ли се намираме в най-критичния етап от разследването и ако включим федералните сега, може би ще успеем да предотвратим евентуални по-късни техни опити да изземат случая напълно. В същото време ще разрешим нашия основен проблем, свързан с недостига на достатъчно хора, които работят по улиците.
Шосвиц се замисли върху предложението.
Болд продължи: