— Не искам да те поставям в затруднено положение…
— Не, не става дума за това — отвърна Шосвиц.
— Може би трябва да обмислите въпроса по-задълбочено — приятелски подхвърли Клемънтс. — Не бързайте. Помислете тази вечер.
Болд мигновено усети, че Клемънтс одобрява предложението му, почувствал възможността да затвърди собствените си позиции между двете институции.
— Предложението ми харесва — призна Шосвиц.
— Единственото ми притеснение е — той се обърна към Клемънтс, — че в един момент федералните може да поискат от нас да се откажем напълно от собственото си разследване. Защото става дума за нашия град, за нашите съграждани, за нашето разследване. И ние си имаме нашите политически мотиви и страхове. Бюрото има две лица — едното е сътрудничество, но другото означава тотален контрол. Обществеността на този град не би погледнала с добро око на полиция, която доброволно се отказва от контрола върху собственото си разследване, и ние не бихме желали да се стига дотам.
— Разбирам. И това е една от причините, поради които одобрявам предложението на сержант Болд. Възможността да работим на равноправни начала — и аз съм сигурен, че това може да бъде уредено — ще предотврати всички… — Той се замисли, опитвайки се да подбере най-сполучливата фраза. — … опити за насилствена узурпация. — После додаде: — Бих могъл да проуча възможностите за подобно сътрудничество, ако желаете.
Шосвиц дълго мисли по въпроса, като от време на време напрегнато поглеждаше Болд. Най-накрая рече:
— Ако успеем да го заловим край някой от банкоматите, ще решим случая. — Което означаваше, че вече имат разрешението му за съвместна работа с ФБР.
Дафи и Болд слязоха заедно с асансьора и се уговориха да отидат до дома й, за да анализират резултатите от срещата. Къщата му беше почти на път и Болд прие предложението, защото си помисли, че тя може би иска някой да я придружи, за да се увери, че жилището е празно. Беше един и половина след полунощ. Дафи запари билков чай и наля в две големи чаши за двамата.
Дафи заговори с глас, който накара Болд да застане нащрек.
— Аз завърших доклада си по случая, Страйкър получи разрешително за обиск, а освен това се свързахме с „Норуест нешънъл“, за да поискаме от тях информация относно „Ню Лийф Фуудс“. — „Норуест нешънъл“ беше банката, в която работеше Лиз. След поредица от сливания и изкупувания името й бе сменено и тази подробност очевидно бе известна на Дафи. — Искам да видя какви чекове са били издавани на и около датата, на която е бил подправен лабораторният доклад, защото съм повече от убедена, че някой е получил пари за това и се надявам да открия някаква следа.
— Не възразявам. Но моите усилия си остават съсредоточени върху Колфийлд.
— Не става дума за това — прекъсна го Дафи. — От банката ми отговориха, че вече са предали тази информация и дори не са поискали заповед. Бяха недоволни, че трябва отново да правят същата справка.
— Не съм аз — заяви Болд.
— Очевидно не съм и аз — съгласи се тя.
— Даниелсън — предположи Болд. — Как става така, че Колфийлд винаги успява да стои далеч от банкоматите, които наблюдаваме?
— Даниелсън му помага?
— Дали вярвам в това? Не. Мога ли категорично да изключа подобна възможност? Отново не. Крис не е престъпник. Тогава какъв би могъл да е мотивът му?
— Пари?
Болд кимна.
— Предложение от таблоидите, от телевизията, предложение за написване на книга, сценарий за филм — в наши дни светът предлага безброй изкушения за едно ченге. Всичко е по-различно от времето, в което аз започнах работа.
— Крис да продаде душата си? Та той е най-доброто ченге в отдела!
Болд се поколеба, преди да пусне бомбата и да потвърди по-раншните подозрения на Дафи.
— Ами ако Таплин му плаща за информацията? Ако му е обещал работата на Фаулър и е поискал в замяна Даниелсън да разреши случая тихомълком, без цялата шумотевица и сензациите, които съпътстват един арест, извършен от полицията?
— Кой от двама ни е психологът? — нервно попита тя.
— Какво ще кажеш за тази хипотеза?
— Звучи правдоподобно, ако това те интересува. Да, възможно е. И обяснява дяволски много неща, които се случват напоследък. И пасва на отбранителната позиция, която Таплин възприе от самото начало. Името на Таплин се споменава непрекъснато във всички документи, свързани със заразяването в „Ню Лийф“. Ако ти трябва списък на хората, които имат какво да губят, ако Колфийлд разгласи далаверата с ХЕИ, Хауърд Таплин ще застане начело в класацията. Трябва да пипнем Колфийлд. И то не само заради убийствата — заключи тя.