— Лиз?
Тя продължи спокойно.
— Помислих си, че може би ще иска да разговаря с теб за онзи детектив от твоя отряд, който напоследък чука Илейн.
— Какво! — Болд удари с юмрук по дъската за гладене и шишето с водата падна на пода.
Майлс, който трябваше да си е легнал още преди два часа, започна да блъска по пода с някаква лопатка. До този момент баща му дори не бе разбрал, че момченцето си играе в другия край на обърнатия панер за дрехи, макар че присъствието на Майлс обясняваше необичайната разсеяност на Лиз. Осъзнаването на факта, че през последните пет минути изобщо не бе отразил присъствието на детето си, го нарани дълбоко.
Болд се обърна към Лиз.
— Сигурна ли си в това? — попита я той, макар да знаеше, че е така. Лиз не беше клюкарка.
— Сигурна съм, че той иска да те види. — После додаде: — А времето е малко необичайно за служебни разговори. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че наистина не си чул нищо?
— Знаеш ли кой е въпросният детектив?
— Не. Зная само, че работи на петия етаж и е член на твоя отряд. Запознали се, когато един съботен следобед той почукал на вратата им — търсел Майкъл, за да подпише някаква заповед за обиск, или нещо подобно. Само че Майкъл бил отишъл да играе голф, а Илейн била вбесена от решението му да прекара уикенда в клуба… а може и да се е чувствала малко самотна. Както и да е, но Илейн се пуснала на твоето момче. Ако съдя по думите на Сузи, излиза, че Илейн знае как да подбира мъжете. А твоят детектив очевидно е страхотен мъжкар. Трябва да знаеш още, че нещата не спрели дотам, в случай че те попита. От известно време насам двамата се срещат редовно.
— Ла Моя?
Лиз се разсмя.
— И аз се спрях на него — призна си тя. — И двамата мислим еднакво.
Болд често се шегуваше с Лиз и я обвиняваше, че си пада по Ла Моя.
— Сузи не знае кой е загадъчният мъж, но е категорична, че онези двамата правели страхотен секс, а Илейн твърдяла, че се намирала в една от онези фази, в които човек преоткрива себе си.
И Лиз бе минала през подобен период преди няколко години, макар че двамата вече не говореха за това.
— Исусе! Бръснача ще го убие, ако научи. Не съм срещал по-избухлив човек.
— Природни закони, скъпи. Естествен подбор. А ние сме безсилни срещу тях.
— Можеш ли да поговориш с Илейн?
— Аз? Та аз почти не я познавам. А и освен това Сузи й обещала да не казва на никого, а аз никак не бих искала да я злепоставям. Съветвам те да се престориш на изненадан, в случай че Майкъл ти каже нещо.
— Но аз наистина съм изненадан.
— Природни закони.
— Не мога да се мотая тук и да го чакам — оплака се Болд.
— А не, няма да го направиш! Няма да ме оставиш да се оправям сама с Майкъл. — После предложи: — Защо не го сложиш да си легне. И без това отдавна трябваше да е в леглото.
Болд прекара следващите двадесет минути със сина си. Смени му памперса — съзнаваше, че наближава денят, в който няма да имат нужда от тези пелени — бързо обтри телцето му с влажна топла кърпа и проведе с него поредния разговор, който изобилстваше от съществителни и само от време на време се включваше и някой глагол: „Ва“ означаваше както вода, така и вана; „Айко“ означаваше зайче, а когато се споменеше думата „мама“, това бе сигурен знак, че детето иска Лиз да седи до леглото му докато заспива. Двамата се върнаха при Лиз, която все още гладеше същата пола. Предугадил какво ще последва, Болд побърза да заяви:
— Не съм много добър с плисетата. — Въпреки това предложи да опита, а Лиз го целуна по бузата и започна да сгъва дрехите, които тъкмо излизаха от сушилнята.
Докато гладеше и я наблюдаваше как нагъва дрехите, Болд се питаше дали съпругата му завижда на Илейн Страйкър заради младия й любовник, заради ласките, вниманието и горещите страсти. За момент се изкуши да я попита, но веднага се отказа. Имаше някои неща, които е по-добре съпругът да не знае.
От няколко дни не бяха разговаряли за бременността й и Болд я попита как се чувства. Лиз обаче побърза да смени темата и заговори за някакви курсове по йога, които искала да посещава. Болд веднага си припомни за суеверието, което жена му проявяваше по отношение на първите три месеца от бременността.
Страйкър спря пред къщата тъкмо когато Болд вдигна пред себе си изгладената пола и попита:
— Какво ще кажеш?
— Би изглеждал по-добре, ако полата беше кафява и стигаше поне до под колената ти — изстреля в отговор Лиз.