Страйкър сновеше по малката предна веранда подобно на куче, което си търси място да легне, а металната му протеза потракваше като клавиш на телеграф.
— Изненадвам се, че те вижда в този час. За теб е ужасно късно — отбеляза Болд, опитвайки се да завърже някакъв разговор. Да наблюдаваш колега и приятел, който снове като обезумял по предната ти веранда не беше особено приятна гледка. Болд погледна часовника си — искаше час по-скоро да тръгне за града. Цяла ескадрила от малки черни пеперуди се скупчи около лампата на верандата.
Страйкър се зае да обясни.
— Не исках да останеш с впечатлението, че не съм направил както трябва проверката за онзи клетъчен телефон. И трите компании прегледаха архивите си за разговор, проведен с домашния телефон на Адлър, но така и не откриха нищо. И тъй като ние сме абсолютно сигурни, че Колфийлд е провел разговора, качен на онова дърво, аз продължих да настоявам. Две от компаниите започнаха повторни проверки, но въпреки това не откриха нищо. Преди около час разговарях с една от служителките им и тя ме уведоми, че липсата на данни за проведен разговор можела да бъде обяснена с технически причини, но аз не се поинтересувах от подробностите.
— Той ни изигра — заключи Болд.
— Така излиза.
Страйкър се загледа пред себе си. Очите му бяха безжизнени и далечни, протезата му подрънкваше непрестанно.
Болд го погледна и попита:
— Е? Към града ли си?
Лицето на Страйкър се сгърчи от болка и гняв.
— Бръснач?
— По-добре в града, отколкото вкъщи.
— Проблеми? — възможно най-невинно попита Болд.
— Тя никога не е там, където е казала, че ще бъде, Лу. Излиза от къщи пременена и цялата ухае. Освен това изглежда твърде щастлива. Нали разбираш? Най-лошото е, че приятелките й, които се опитват да я прикриват, не се справят особено сполучливо с мисията си. Сякаш всички, освен мен знаят какво става. Но в крайна сметка и аз започвам да се досещам.
Страйкър срещна погледа на Болд, който, доловил страданието и гнева на приятеля си, побърза да му предложи съвет, който според него самия беше разумен и добър.
— Прости й, Бръснач. С течение на годините ще се убедиш, че това е бил единственият възможен изход.
Страйкър го погледна.
— Говориш от собствен опит, нали?
— Точно така — не отрече Болд. — Съчувствам ти, приятел… искам да знаеш това. Но в същото време съзнавам, че подобни неща се случват с всички нас. А понякога дори си въобразяваме някои неща. Няма нищо по-лесно от това да позволиш на чувствата си да те подведат.
— Тя определено се чука с някого — направо рече Страйкър, поддал се отново на гнева. Дъвчеше горната си устна и гледаше право надолу. После повтори: — Тя се чука с някого — в нашето легло при това — в моето легло… ако изобщо си способен да повярваш в подобна мерзост! — Извърна се настрана. — А аз не зная как да постъпя, по дяволите!
— Разговарял ли си с нея?
Страйкър вдигна поглед. Очите му бяха пълни със сълзи. Пребледнял, с разширени от гнева ноздри, той яростно промълви:
— Ще й откъсна главата.
— Бръснач… Трябва да помислиш, преди да предприемеш каквото и да било. Сега, като разсъждавам по проблема, ми се струва, че ще е по-добре, ако не й поставяш въпроса направо — започна да отстъпва Болд. — Може би няма да е зле да се консултирате със специалист. Да изгладите разногласията си с помощта на професионалист. Аз обаче не съм никакъв професионалист, по дяволите!
— В собственото ми шибано легло!
— Може да не е точно така — възрази Болд. Питаше се дали Лиз имаше право като смяташе, че любовникът е един от детективите на Болд. Надяваше се, че греши. Надяваше се още, че Страйкър изобщо не се досеща за самоличността на въпросния мъж, защото бе убеден, че Страйкър може и да успее да се въздържи и да не удари собствената си съпруга, но няма да прости на любовника й. Болд не хранеше никакви съмнения по въпроса. — Чуй ме! Имам нужда от теб в това разследване — искрено, па макар и егоистично, заяви Болд. — Трябва да се вземеш в ръце.
— Значи искаш да се взема в ръце? — възкликна Страйкър и продължи, като следваше собствената си изкривена логика. — Знаеш ли, постоянно си я представям как го чука. Как изпитва наслада. И стига до оргазъм. Навремето винаги стигаше до оргазъм, знаеш ли? Но не и напоследък. В последно време е страшно отегчена. Обзалагам се, че с него обаче стига до неподозирани върхове. — Лицето му пребледня още повече. Прикова безжизнения си поглед в една точка, долната му устна затрепери.