Болд чуваше шума от бръмбарите и пеперудите, които се блъскаха в електрическата крушка, подмамени от светлината. Някой от съседите надолу по улицата бе пуснал телевизора си прекалено високо. Стори му се нелепо да водят подобен разговора на фона на веселия смях, долитащ от телевизора на съседите.
Страйкър изведнъж изви глава към Болд. Направи го толкова рязко, че вратът му изпука.
— Как постъпи, по дяволите, когато разбра за Лиз… нали се сещаш?
Болд затвори входната врата и поведе Страйкър надолу по стъпалата. Застанаха един до друг в малкия преден двор. Насекоми кръжаха над главите им, смехът от телевизора се чуваше още по-ясно. И той не знаеше как точно, но сред познатите му се разнесе мълвата за връзката на Лиз с някакъв неин колега. За Болд случилото се беше отдавна отминала история — дори не го възприемаше като грешка на Лиз. За него това бе поредното изпитание в живота им — като болест, която бяха прекарали и двамата. Доколкото знаеше, единствено Лиз си даваше сметка за онази единствена нощ, която той бе прекарал с Дафи. Нейното увлечение обаче бе продължило няколко месеца. Каза:
— Онова, което бих направил, ако бях на твое място, е да се опитам да оправя нещата, започвайки със себе си. Защото когато една връзка отиде по дяволите, вина носят и двамата. Провалът във взаимоотношенията между двама души никога, ама никога, не е по вина само на единия от тях.
— Клишета? — вбесено възкликна Страйкър. — Аз ти показвам мръсните си ризи, а ти ме бомбардираш с клишета?
— Аз бих започнал със себе си — повтори Болд.
— Със себе си? Работя прекалено много. Съзнавам го. И какво толкова? Понякога нарушавам дадените обещания. Прибирам се късно у дома. Работя през почивните дни или играя голф. Държа да имам свободно време само за себе си и си давам сметка за това. Отсъствам твърде често от дома си. И това зная. Но никога не съм нарушавал брачните клетви! Разбра ли? Аз ли се търкалям с чужди жени? — дрезгаво попита той. — Аз не съм такъв човек, по дяволите! И тя не беше такава!
— Може би просто се е случило, Майк. Може би става дума за едно от онези неща, които просто се случват. Мисля, че трябва да запазиш спокойствие и да се опиташ да поговориш с нея. Предлагам ти да не забравяш, че ти самият представляваш половината от проблема, да помислиш за посещение при психиатър…
— Няма да ходя при никакви шарлатани!
— Той ще послужи като рефер… като буфер помежду ви. Терапевт. Отдушник. Както искаш го наречи.
— Не желая да мисля по този въпрос. Искам да пипна онзи тип — да ги спипам двамата на местопрестъплението. Искам да докажа изневярата й — по един или друг начин. Но нямам никаква идея как да подходя. Ти, от друга страна…
Болд веднага видя капана, в който Страйкър се опитваше да го вкара.
— Ти не искаш да направиш това, Бръснач. Идеята ти не струва.
— Ти на чия страна си?
— Искаш да ги спипаш на местопрестъплението — повтори Болд. Щеше му се приятелят му да чуе собствените си думи, да се сблъска с истинския им смисъл. — Кога по-точно? Преди да започнат? Или по средата? Кога? Помисли си по въпроса.
— Млъквай!
Очевидно се замисли върху казаното и Болд реши, че това е добре, защото човек с избухливостта на Страйкър трябваше непременно да бъде разубеден от подобни начинания.
— И защо искаш да я хванеш на местопрестъплението? Заради себе си или заради нея?
Здравата ръка на Страйкър беше изключително силна и когато замахна с нея и удари Болд, той залитна назад, спъна се в пръскачката, с която поливаше моравата, и с все сила тупна на земята.
— Виждаш ли? — попита Болд и седна на мократа трева. — Искаш тези представи да останат завинаги в съзнанието ти? Да те разяждат като червеи? Искаш ли го? Защото мога да ти кажа нещо по въпроса. Рано или късно те ще излязат на повърхността и в крайна сметка ще унищожат връзката ви завинаги. Не можеш да изличиш подобни неща от съзнанието си. Онова, което се каниш да направиш, е голяма грешка. Ако си достатъчно умен, ще се опиташ да стоиш колкото е възможно по-далеч от тях. Онова, което трябва да направиш, е да разговаряш с жена си. Да чуеш онова, което има да ти каже. Трябва да я накараш да седнете и да поговорите. Освен това си длъжен да приемеш онова, което ще ти каже — без значение какво е то. — Замълча за миг, а след това добави: — Защото точно в този момент тя може да е изпълнена с ненавист. Може би изпитва вина. И тук на помощ идва терапията — защото терапевтът няма да ви позволи да си играете игрички един с друг. — Болд се изправи. Страйкър приличаше на изгубено дете. — Ще ме послушаш ли, приятел?