Страйкър дълго време не му отговори.
— На теб какво ти пука? В твоето семейство всичко е наред.
— Бръснач, разбира се, че ми пука. Наистина!
Прокурорът се обърна и бързо се запъти към колата си.
Болд се затича след него.
— Майки…
— Майната ти! — Той се качи в колата.
— Майк, послушай…
Но Страйкър запали и потегли. Болд се спусна да го догони, като викаше името му, но скоро се отказа, осъзнал, че се бори за обречена кауза. Колелото на сина му бе захвърлено в азалиите. Той го извади, замъкна го в задния двор и го остави при другите играчки. Погледна с изумление огромната камара с играчки на детето.
Видя Лиз, която стоеше пред кухненския прозорец с Майлс на ръце. Момчето явно бе отказало да заспи. На лицето й бе изписана тревога. Той сви рамене. Тя повтори жеста в отговор.
— Трябва да вървя — напомни й Болд, когато влезе в кухнята.
Тя го обгърна с ръка и тримата се притиснаха един към друг. Майлс докосна лицето на баща си и едва не бръкна в окото му.
— Съжалявам, че трябваше да се занимаваш и с това — подхвърли Лиз.
— В случаи като този винаги има по няколко души, които не издържат на напрежението. Ама винаги!
— Няма значение… стига да не си ти! — отвърна тя и го притисна силно към себе си. — Ние сме късметлии — добави Лиз, но не направи опит да го погледне в очите. — Какво мислиш? За него?
— Не бих искал да съм на мястото на онзи мъж.
— Това би могло да ти създаде проблеми, нали? — попита жена му.
— Всичко е наред — отвърна Болд. Но тя го познаваше достатъчно добре, за да знае, че не е точно така.
— Та-та? — Майлс протегна ръчички към баща си. — Разходка — неясно изрече той.
Болд го сложи на дясната си обувка, а детето обгърна крака му с ръчички.
— Отиваме на разходка — обяви Болд. Синът му, засиял от щастие, го погледна с безгранична любов. Болд започна бавно да го разхожда из кухнята, а детето се разкрещя от радост.
— Не го разсънвай твърде много — предупреди го Лиз, която знаеше, че след излизането на Болд тя ще трябва да понесе кошмара на умореното и превъзбудено дете.
Болд искаше това и само това: да стои в кухнята си в лятната вечер с тези двама души, да слуша радостните викове на сина си. Да се освободи от Консервния убиец и от Майкъл Страйкър, да забрави за огромното имение на Адлър. Да подражава на Скот Хамилтън, когато никой не го слуша.
Няколко минути по-късно той се приближи до колата си и потегли. Когато мина край една от къщите надолу по улицата и звукът от телевизора стана по-отчетлив, Болд изведнъж осъзна, че самият той е обект на смеха, който бе чувал през цялото време.
Тридесет
— Помогна ли ви по някакъв начин? — попита Лиз, седнала срещу него по време на закуската.
Софтуерният капан на времето не се бе оказал от голяма полза предишната вечер. Болд обаче се стараеше да мисли позитивно.
— Този път успяхме да се доближим най-много до използвания банкомат. Когато операцията приключи, се намирахме само на няколко преки от него. — Не обичаше да носи работата си вкъщи и да въвлича Лиз в случаите, по които работи, но в момента считаше, че й дължи някакви обяснения. — Казаха ми, че съществува реална възможност хората на Бюрото също да се включат в разследването, което ще означава повече хора и по-добро техническо оборудване. Ако това стане, мисля, че шансовете ни да го пипнем ще станат напълно реални.
Телефонът иззвъня. Лиз не се помръдна.
Болд веднага разпозна плавния френски акцент на Лусил Жилар.
— Сержант Болд? В ръцете си държа нещо, което сигурно много бихте искал да видите. Ще можете ли да дойдете в кабинета ми?
Петнадесет минути по-късно Болд вече беше в колата. Попадна в ужасно задръстване, което му отне още тридесет минути. В банката го накараха да се подпише в някакъв дневник при дежурната администраторка и да забоде на сакото си значка с надпис ПОСЕТИТЕЛ — практика, която очевидно бе въведена след последното му посещение.
Жилар бе облечена с тъмносин костюм с позлатени копчета и блуза с изящна яка и бяла копринена бродерия по маншетите. Косата й бе изправена и прибрана назад в стегнат кок — прическа, която издължаваше лицето и подчертаваше очите й. Светлочервеното червило контрастираше с черната кожа и белите й зъби. Предложи му кафе; Болд помоли за чаша чай и три аспирина.