— Странен начин да пиете чая си — отбеляза тя. Повика един от помощниците си, помоли го да направи чай и кафе, а тя излезе, за да потърси аспирин. Няколко минути по-късно, когато поръчката им бе изпълнена, тя затвори вратата и двамата останаха сами.
Щорите бяха вдигнати и от сградата на „Пак-Уест“ се разкриваше величествена гледка, която включваше и търговския център Уестлейк заедно с хилядите купувачи, които се тълпяха из него подобно на пчелен рояк около кошер. Искрящата слънчева светлина ги обливаше като златист мед. Един уличен артист, който подхвърляше кегли във въздуха, привлече вниманието на Болд. От тази височина кеглите изглеждаха като кибритени клечки.
Лусил измъкна нещо от една папка, наведе се напред през бюрото си и обяви:
— Ето го вашия изнудвач.
Подаде на Болд черно-бяла снимка с размери двадесет на двадесет и шест сантиметра. На зърнестата фотография се забелязваше леко замъглено изображение, което на пръв поглед приличаше на астронавт, облечен с черен космически костюм. Болд сложи очилата си за четене и образът стана малко по-ясен.
Жилар поясни:
— Снимката е била направена на видеолента по време на финансовата операция от девет часа вечерта. Снощи не знаех за това, иначе щях да ви кажа още тогава. Камерата е била инсталирана през почивните дни.
На преден план се виждаха разперените като звезда пръсти на нечия ръка, а зад нея блестеше някаква огледална повърхност — Болд изведнъж осъзна, че това е каска за мотоциклет — и високите и ъгловати рамене на черно кожено яке. Никакво лице. Никакви отличителни белези. Сърцето му се сви. Опитвайки се да прояви нужната учтивост, той се взира в снимката една цяла минута, а после свали очилата си.
— Човекът е носил ръкавици — изтъкна Жилар. — Опитал се да се прикрие, в случай че в кабината има видеокамера — поясни тя. — Но и сам виждате, че е закъснял за част от секундата. Някои от камерите ни се задействат при поставянето на картата. Други — от самото движение в кабината. Предполагам, че в случая става дума за камера от втория вид.
Болд отново сложи очила и приближи снимката до лицето си. Облечената в ръкавица ръка бе задействала автофокуса на лещата, което обясняваше неясните изображения на предметите, останали на по-заден план. Много малко хора можеха да си позволят да носят ръкавици през лятото, без да привлекат вниманието на околните и да бъдат запомнени. Мотоциклетистите обаче можеха да си го позволят. Каската пък добре прикриваше лицето. Снимката потвърждаваше убеждението на Болд, че трябва да съсредоточат усилията си в района на университета. Твърде възможно бе да преследват жена с каска.
— Сигурна ли сте, че това е именно снимката, която ни е нужна?
Тя му показа цялата серия от три фотографии. На втората снимка не се виждаше абсолютно нищо, защото ръката с ръкавицата бе закрила изцяло обектива на скритата камера. В долния край на снимката обаче, редом с датата и часа на операцията, бе изписан номерът на картата за банкомата, който съвпадаше с номера на банковата сметка. Третата снимка беше почти идентична с втората — различаваха се единствено по времевата индикация, защото последната снимка бе направена няколко секунди по-късно.
— Зная, че не ви предлагам кой знае какво — извини се тя.
— Това е повече, отколкото можете да си представите — отвърна Болд, опитвайки се да се възползва максимално от твърде оскъдната информация.
— Значи ще ви помогне?
— Много.
Тя го погледна колебливо и неуверено попита:
— Може ли да споделя нещо, което ме притеснява?
— Естествено.
— Става дума за камерите — за тяхното местоположение. Както вече ви казах, тази камера е била монтирана едва преди няколко дни. Поради тази причина тя все още не е включена в нито един от списъците ни тук, в банката. Разбирате ли? В нито един списък. А преди това? Вашият човек нито веднъж не изтегли пари от банкомат, оборудван с охранителна камера. Нито веднъж! Разбирате ли? Такова съвпадение е просто невъзможно. Съжалявам, че ще го кажа отново, но съвпадението е невъзможно. Това означава, че изнудвачът притежава копие от последните списъци на наблюдаваните банкомати. В тези списъци са упоменати и автоматите, които се следят от вашите хора.
Проумял най-сетне смисъла на казаното от нея, Болд усети, че коремът му се сви от тревога. Нима Хари Колфийлд имаше достъп до тази информация? Определено не. Но Крис Даниелсън? Хауърд Таплин? Кени Фаулър? Всички те бяха запознати с всички подробности.