— Знаем ли имената на хората, които разполагат с този списък?
— Да. Помислих и за това. Тук, в „Пак-Уест“, вероятно сме около десетина човека. Подготвих ви списък с имената им. Все висши ръководни кадри. Няма човек с по-нисък пост от изпълнителен вицепрезидент. Освен това мисля, че трябва да се проверят компаниите, монтирали камерите. Служителите от „Пак-Уест“, работили в конкретния клон по време на инсталацията, сигурно също имат някаква информация, но тя ще е ограничена в рамките на съответния банков клон. Тед Пърч от „NetLinQ“ сигурно ще може да ви предложи далеч по-подробен списък, обхващащ всички банкомати в целия северозападен район.
Всеки би могъл да има достъп до тази информация, осъзна Болд. В самата банка, а също и извън нея.
— Това има някакво значение — отбеляза Жилар. — Не мислите ли? Имам чувството, че тези съвпадения не са случайни.
— Има значение — съгласи се Болд. И отново се изпълни с подозрения срещу хората, с които работеше. Обади се на Фаулър и настоя да се срещнат и да поговорят.
По обяд Болд се срещна с Кени Фаулър в пазарния център „Пайкс Плейс“, сред гъмжилото от туристи, които търсеха да си купят тениски с надпис „Спасете китовете“, аспержи и прясна сьомга. Двамата мъже се разхождаха бавно по павираните алеи, върху които бяха гравирани имената на дарителите, които бяха помогнали за реставрирането на открития пазар. Туристите бяха пременени в къси шорти и гумени сандали в крещящи цветове, голите им крака и ръце проблясваха във въздуха, около тях ухаеше на плажно масло, лицата им излъчваха задоволство и оптимизъм. Мяркаха се провиснали шкембета и широкоплещести бабаити, по вратовете им висяха фотоапарати „Кодак“, децата под шест годинки вървяха близо до родителите си. Някои от туристите излъчваха достолепие, други парвенющина, всички ближеха сладолед, а около тях се носеше всепроникващата миризма на риба.
— Изгарянето ти изглежда ужасно — отбеляза Болд, забелязал мехура по показалеца на Фаулър. Кени го разтриваше през цялото време сякаш се опитваше да го спука.
— Това се получава като се опитвам да пека риба на тъмно — отвърна Фаулър, очевидно развеселен от собствената си шега.
Повървяха още малко, преди Кени да заговори отново.
— Моите хора не откриха нищо за Даниелсън. Няма големи покупки в брой, нито пък някакви финансови проблеми. Редовно си плаща данъците. Сметките — също. Може би е малко необщителен и избягва обществените контакти. Докладът е в колата.
— А резултатите от наблюдението?
— Той се труди в „Боди Шоп“ всеки ден — и в дъжд и в пек. Не ти говоря за магазина за перилни препарати, а за гимнастическия салон. — Болд знаеше къде се намира. Полицаите често го използваха, защото от управата им позволяваха отстъпки в цената. — На два пъти е успял да се измъкне от момчетата ми — а това не е никак лесно — но и двата пъти е станало по тяхна вина, а не заради специални трикове от страна на Даниелсън. И двата пъти се случило по обяд.
— Някакъв личен живот?
— Най-скандалната информация, до която се добрахме за твоето момче, е фактът, че си пада по секстелефоните. Набира 900 и очаква от момичетата отсреща да говорят доста вулгарно. Обича да ги кара да описват всичко с най-големи подробности. Ако трябва да съм искрен, струва ми се, че е свръхсексуален.
— Семейна среда?
— Умно хлапе. От добро средно заможно семейство. Баща му е авиоинженер. Майка му работи като мениджър от средния ешелон в Нордстром. Брат му случайно присъствал по време на нападението над някаква бензиностанция и загинал по време на стрелбата и с тази трагедия официално се обяснява желанието на Даниелсън да стане ченге.
— Официално?
— Ти го познаваш по-добре от мен. Този тип е обсебен от желанието да се самодокаже. Разбираш ли? Прави всичко не заради мъртвия си брат, а заради самия Крис Даниелсън. Иска някой ден да получи собствен кабинет, секретарка и златна значка.
— Пари?
— Не би взел подкуп, ако това имаш предвид. Ти как смяташ? Аз вярвам, че е прекалено амбициозен, за да си го позволи. Не би рискувал бленувания кабинет и секретарката заради няколко кирливи долара.
— Този човек е мръсник, Кени. Не зная как и защо, но е мръсник.
— Не и според фактите, които изровихме за него. Добре че не поиска разследване от момчетата от отдела за вътрешна сигурност, защото щеше да се злепоставиш. — Двамата спряха пред една сергия за плодове. Ярки на цвят, с безупречни форми и чистота, плодовете бяха сортирани и подредени на спретнати купчинки. Фаулър си купи една ябълка с банкнота от пет долара и се наложи да изчакат известно време за рестото. Когато отново тръгнаха сред гъмжилото от шумни туристи, Фаулър побърза да напомни: — Господин Банкомат отново ни надхитри снощи. Трябва да си направим съответните изводи.