— Защо не пробваш сам? — заяде се Лофгрийн, но веднага заговори сериозно: — Ако имаш късмет, ще се отървеш само с един изгорял пръст. Но ако ръкавиците са тънки, а електрическата верига силна, тогава сърцето ти може да спре и да станеш пациент на Дикси.
Пръстът на Кени Фаулър беше изгорен. Беше се пошегувал пред Болд, но по-нататък в разговора бе споменал нещо за ударената глава на Дафи, което продължаваше да тревожи Болд.
— Ето я! — Болд подаде снимката на шефа на лабораторията.
Лофгрийн бавно изправи глава, а очите му се ококориха още повече и заприличаха на чинии. Малкото сираче Лофгрийн, помисли си Болд. С тих и приглушен глас, така несвойствен за самонадеяния Лофгрийн, той отбеляза:
— Същите цветове.
После остави снимката на масата. На нея се виждаше циментеният под на кланицата — смесица от трите бои, образуващи права линия, получила се след отстраняването на платнището, което вероятно е било постлано, за да предпази пода от боята.
Болд се обади:
— Жълто, синьо и червено. — Той приближи цветната снимка до екрана на компютъра. Цветовете съвпадаха напълно.
Телефонът иззвъня. Болд го грабна пръв и излая името си в слушалката. Ла Моя съобщи:
— Компанията е „Гремблинг принтърс“ и се намира тук, в града.
Дебелият пръст на Болд, с мръсен и дълъг нокът, се плъзна надолу по списъка с клиенти на „Евърест Форест продъктс“ и бързо спря, когато стигна до края на буквата „Г“.
— Тук е — промълви той, а след това нареди на Ла Моя: — Приготви кола! — Затвори телефона и целуна Лофгрийн по челото. — Ти си гений.
— Лу? — извика след него Лофгрийн, докато енергично триеше челото си.
Болд обясни с дрезгав глас.
— Заплахата на Колфийлд… да убие стотици… Напълно реална е. Стрихнин, етикети на друга компания за производство на хранителни продукти, прясно боядисан камион — вероятно камион за доставки — погрижил се е за всичко.
— И коя е добрата новина тогава? — не разбра Лофгрийн.
Болд вдигна снимката.
— Разполагаме с тези цветове.
Ла Моя караше понтиак със затъмнени стъкла. Колата бе конфискувана от полицейското управление при един удар срещу изградена мрежа за производство на порнофилми. Имаше изработени по поръчка алуминиеви джанти на гумите, а интериорът беше от червен велур. Задната седалка се плъзгаше напред и се превръщаше във внушително легло. Говореше се, че в същата тази кола били снимани някои от филмите, макар че те бяха гледани само от специално упълномощените лица и няколко адвокати. Ла Моя редовно караше тази кола, която бе наречена от колегите му Сводникомобил. Той обаче я наричаше Сладурчето. Често казваше: „Хайде да вземем Сладурчето“, или пък „Днес смятам да измия Сладурчето и да я излъскам с паста“. Отнасяше се към колата по-добре, отколкото към някои от приятелите си.
Седнал зад волана, Ла Моя се обърна към Болд:
— Фаулър вече е прекарал снимката през компютрите на Адлър, нали?
— На теория, да.
— И какво означава това?
— Няма нищо общо между онова, което Фаулър ти казва, че е направил, между онова, което наистина е свършил, и между резултата от свършената от него работа. Той си има компания, която да защитава. И хора, за които да работи.
— Искаш да кажеш, че Кени Фаулър ни мами?
— На Кени ще му се наложи да даде някои обяснения. Напоследък си пъха носа там където не му е мястото. Предполагам, че го прави само защото иска да изтъкне заслугите и възможностите си и да ни изпревари поне с една крачка в разследването. Но ако не греша в предположенията си, ще се окаже, че около него вони. Че се занимава с долни и непочтени неща, които не могат да му бъдат простени, независимо от мотивацията му.
Ла Моя рязко спря и Болд политна напред и се подпря на украсеното с ресни табло.
— Майсторско шофиране — отбеляза той.
— Спирачките трябва да се регулират.
Компанията бе обзаведена с евтини мебели и украсена с трофеи от турнири по боулинг. Болд затвори вратата след себе си. Тя застърга по пода и се наложи да я бутне още веднъж. По пластмасовите столове се виждаше дебел слой мазнина, останал от опаковките на сандвичи на хамбургери. Двамата с Ла Моя останаха прави.
— Познавате ли този човек? — попита Болд и подаде на Реймънд Фион снимката на Колфийлд.
— Никога не съм го виждал — директно отвърна мъжът. Фион даваше ясно да се разбере, че не обича ченгетата.