— Погледнете отново — подкани го Болд.
— Зрението ми е идеално.
— Вероятно е заемал някоя от най-ниско платените работи. Възможно е да не сте го виждали често.
— Чуйте. Вярно е, сержант… — Той се замисли за името. — Блот?
Болд го поправи.
— Разбира се — та аз прекарвам цял ден забил поглед в проклетия екран на компютъра. А и кой не го прави напоследък? Това е като оловото в римските тръби. Всичките тези толкова умни машини ще ни накарат да затъпеем напълно. Но аз дяволски добре познавам хората, които работят за мен, а този човек не е един от тях.
— Сам ли извършвате доставките?
— При сегашните застраховки? Не, по дяволите!
— Значи той може да е от хората, които превозват продуктите ви.
— Може — съгласи се Фион. — Но какво ме интересува това, по дяволите?
— Интересува те — намеси се Ла Моя.
Фион му хвърли гневен поглед.
Болд продължи с въпросите.
— Кой доставя продукцията за „Адлър“?
— „Адлър“ е наш много добър клиент. Вижте, двамата с Фаулър вече го играхме това упражнение. Ясно ли е? И какво очаквате да ви кажа? Да не би да искате да ви излъжа? Кажете де!
— Кой доставя продукцията за „Адлър“?
— „Пейсър“ се грижи за всички наши доставки — отвърна Фион.
Ла Моя си записа името.
Решил се на изстрел в тъмното, Болд отново пъхна снимката в ръцете на Фион и заяви:
— Този човек е кандидатствал за работа при вас. — Замълча за момент. Фион се изчерви и сведе поглед. Не смееше да ги погледне в очите. — Имал е затворническо досие. Тъкмо е бил излязъл от затвора и вие сте отказали да го назначите.
Мъжът заговори, забил поглед в бюрото си.
— Той беше много напрегнат. Превъзбуден. Не ми хареса. — Осмели се да погледне Болд. — Това престъпление ли е?
— Но не си споменал пред Фаулър за това.
— Не ме е питал.
Ла Моя се обади отново.
— Искал си да се отървеш от него и затова си му дал името на друга компания.
— Не. Нищо подобно. Просто го отпратих. Нищо повече.
— Какви са цветовете на камионите на „Пейсър“? Червено, жълто и синьо? — попита Болд.
— Не — отвърна мъжът. — Зелено и черно струва ми се.
Болд опита отново.
— Тогава сигурно става дума за някой от клиентите ви. Компания за производство на хранителни продукти, която използва червено, жълто и синьо за етикетите си.
— Спомняте ли си какво сте учил в първи клас, сержант Болд? Основните цветове участват във всички останали — назидателно рече той.
— Не, става дума за тези цветове. Само основни цветове. Червено. Жълто. Синьо. Някой от вашите клиенти използва тези цветове.
— Компаниите за производство за хранителни продукти са наши основни клиенти, нашата ниша на пазара. И знаете ли колко много такива компании има в този щат? Имате ли представа с колко клиенти поддържаме връзка? — Въпросът очевидно бе риторичен, защото Фион побърза да отговори: — Може би шестдесет или седемдесет. А знаете ли колко често тези клиенти променят дизайна, цветовете и външното оформление на продуктите си? Очаквате от мен да идентифицирам един от нашите клиенти само по тези три цвята? Вие изобщо знаете ли нещо за този бизнес?
— Тежки метали — заяви Болд.
— Синът ми слуша този боклук15 — отвърна Фион.
Ла Моя пристъпи към него.
— Не става дума за музиката, задник такъв. За мастило.
Фион изглеждаше готов за бой.
— Тежки метали? Те не участват във вашите основни цветове — срещат се във фолиото, в златистите и сребристите опаковки.
— Добре — отбеляза Болд. — А дали случайно нямате клиент, който използва червено, синьо, жълто и фолио? Сега стана ли ти по-ясно?
— Ако възнамерявате да се отнасяте към мен като към някой невеж задник, можете да го духате, сержант — предупреди ги Фион. — Вратата е точно зад вас? Схванахте ли?
Обърна се към компютъра си и започна да пише нещо.
Ла Моя погледна към Болд, който кимна. Детективът пристъпи крачка напред и рязко завъртя Фион заедно със стола му. Наведе се напред и заговори заплашително:
— Ние сме от отдел „Убийства“, задник. Някакъв тип избива невинни хора, а твоите етикети са замесени по някакъв начин. Така че можеш да се окажеш затънал до шия. Имаме нужда от някои шибани отговори. Веднага! Схвана ли?