— Нещо да е изчезвало някога от камиона на Колфийлд? — попита Болд.
— Пратките се объркват през цялото време.
— Говорим за камиона на Колфийлд.
— Откъде да зная, по дяволите!
— Има ли начин да проверим?
— Имаме дневници, водим нужната документация, ако това ви интересува.
— Значи може да бъде проверено — заключи Болд.
— Не и от моите хора — нападателно заяви Джери Пейсър. — Не и за моя сметка.
— Но ще ни предоставите нужните документи — предложи Дафи. — Без да ангажирате цяла тайфа адвокати.
— Нямате проблем.
— Завеждате ли фактури на името на шофьора? — продължи да разпитва Болд.
— Никога. Фактурите са на името на клиента. Нашите шофьори постоянно сменят маршрутите, защото според някакво проучване това намалявало риска от злополуки. И трябва да призная, че подобна практика дава резултати, но за администрацията тя е истинско изпитание. — Той погледна часовника си. — Трябва да разберете, че цялата ни работа отива по дяволите, ако отсъствам по това време на деня. Не можем ли да поускорим нещата?
Болд се престори, че не го е чул.
— Компанията „Гремблинг принтърс“ е един от клиентите ви.
— Щом казвате.
— Работата, която вършите за „Гремблинг“, къде се завежда? При „Гремблинг“, при доставчика или и на двете места?
— На двете места. Те се занимават с техните документи, ние — с нашите.
— Искаме тези документи — повтори Болд.
Пейсър посочи Дафи и рече:
— Вече се разбрахме по този въпрос. Хайде! Пуснете ме да си ходя.
Дафи се притече на помощ.
— Една от компаниите, които обслужвате, използва мото или специално име — не си спомням в момента — изписано с червено, жълто и синьо. Трите основни цвята. Може би има и малко златисто и сребристо.
— Откъде да зная, по дяволите!
— Помислете! — настоя Болд. В гласа му се долавяше нетърпение.
Тонът му поуплаши Пейсър. Той взе солницата и я запремята между пръстите си като шайба за хокей.
— Не зная. Струва ми се, че може да е компания за плодове и зеленчуци. „Дел Монте“? Някои от фермерите. Камионите им са боядисани така, че да привличат погледа. Може да се занимават и с цветя. Ние нямаме отношение.
Болд и Дафи се спогледаха. Болд се надигна от мястото си и в движение извади портфейла си.
— Какво? — колебливо попита Пейсър.
Дафи му даде една визитна картичка и му каза:
— Трябва да получим документацията, свързана с „Гремблинг“ незабавно. Веднага. Още в този момент.
— Зная какво значи думичката незабавно. Шофьорите ми не могат да четат, но аз мога.
— Ще я получим ли?
— Имате я.
Пейсър се изправи. Изглеждаше смутен и несигурен. Прокара ръка по тупето си, за да се увери, че все още си е на мястото. Кимна с глава и бързо излезе от ресторанта. Болд напъха остатъка от хотдога в устата си и даде знак на сервитьорката.
— Селскостопанска продукция — обяви Дафи. — Фермери със собствени камиони. Той може да е навсякъде и да продава спанак от някой открит пикап.
През летните месеци фермерите окупираха второкласните пътища из щата Вашингтон, отбивките за почивка по междущатските магистрали и паркингите в търговската част на града.
— Купува зеленчуци, подправя ги със стрихнин и ги продава от каросерията на камиона си. Движи се непрекъснато и убива хора по пътя си.
— Или ги доставя на зарзаватчийските магазини.
— Или пък зарежда ресторанти.
Пейджърът на Болд иззвъня. Той неохотно се пресегна и го изключи. Никак не му се искаше да погледне малкия дисплей и да прочете информацията, изписана на него. Стомахът му се сви от притеснение — в действителност това позвъняване бе по-страшно от телефонното обаждане, което чакаше.
Болд прочете кода на дисплея. Кръвта се отцеди от лицето му, ръцете му се вледениха.
— Лу?
Болд грабна дамската чанта на Дафи, разтършува се из нея и измъкна клетъчния й телефон. Обади се в управлението и ясно произнесе името си в момента, в който диспечерът отговори.
— Обажда се Болд. — Имаше чувството, че слуша гласа на някой друг. — Кой е? — Изчака да чуе отговора, а след това затвори телефона и го подаде на Дафи. Ръката му силно трепереше.
Тя грабна пейджъра от ръцете му и се взря в дисплея.
— Убит е полицай? — с разтреперан глас попита тя. За всяко ченге това бе възможно най-ужасното съобщение. — Кой?