„Фуудланд“ все по-убедително се превръщаше в сцена на престъплението.
Високо на три от четирите стени бяха монтирани големи огледала, а четвъртата стена бе от стъкло. Тя гледаше към паркинга пред магазина и през нея проникваше дневна светлина. Болд предположи, че административните кабинети вероятно се намират зад някое от тези огледала, и ако това наистина бе така, изнудвачът се излагаше на допълнителния риск да бъде забелязан от управата на магазина и уличен в кражба.
Мисълта за кражба накара Болд да осъзнае, че никой не би го помислил за крадец. Кой купувач, който връща някакъв продукт на рафта, би привлякъл вниманието на персонала? Клиентите непрекъснато променяха решенията си. На всеки рафт можеха да се видят неправилно поставени продукти. Служителите във всеки един супермаркет непрекъснато проверяваха и пренареждаха стоките по рафтовете си. Болд отпусна рамене. Поставянето на продукт върху рафта едва ли би предизвикало нечии подозрения.
Болд зави зад ъгъла и огледа касите, както и крещящите заглавия на таблоидите, изложени вдясно от него.
„Плъх с лице на човек — изумените учени твърдят, че бил дяволски умен!“
Погледна часовника си — една минута до мига, в който рафтът ще остане неохраняем. Вдигна поглед към огледалата, като се питаше дали някой в този момент не наблюдава супите. За пореден път се зачуди дали изобщо ще обърнат внимание на човек, който връща някакъв продукт върху рафта.
Тридесет секунди.
Зави по пътека номер четири, стиснал кутийката с чили в ръка. Навсякъде около него имаше супи. Супите на „Адлър“ бяха още напред, вдясно. Пет секунди. Бърз поглед през рамо. Само една жена, но тя гледаше настрани. Всъщност клиентката щеше да го скрие напълно от погледите на касиерките и момчетата, които опаковаха продуктите. Строги редици от консервирани супи на „Кампбел“1. Беше късно следобед и от всеки вид липсваха по няколко кутийки — факт, който накара Болд да си даде сметка, че часът е бил от изключително значение за изнудвача. Супите „Адлър“ бяха местен продукт, ползваха се с изключителна популярност и, в сравнение с останалите видове, на техния рафт имаше значително повече празни места. Време! Главата на Болд започна да пулсира от напрежение — в тези кратки няколко секунди той се превърна в Консервния убиец и това го разстрои. Плъзна консервата с чили на рафта, редом до кутиите с пилешката супа на „Адлър“. Продължи напред. Ушите му бучаха, тялото му се окъпа в пот. Мина през море от жълти кутии с енчилада2, върху които бяха изрисувани мексикански сомбрера, които се сливаха пред очите му.
Беше го направил.
Бе отровил един човек. Абсолютно непознат. Никой не би могъл да направи връзката.
Никой не би се досетил.
Нямаше никакви свидетели.
Лий Хюндай — той побърза да поясни, че името му се произнася също като колата — управител на супермаркета за дневните смени, беше мъж на около тридесет и пет години, който бе започнал да оплешивява преждевременно. Очичките му постоянно премигваха зад стъклата на очилата му с телени рамки и издаваха нервно напрежение, което може и да не се дължеше на дейна натура и темперамент. Присъствието на ченгетата изнервяше невинните хора, а виновните правеше особено предпазливи. Това понякога пречеше на работата на Болд. Днешният случай бе именно такъв.
1
Марково обозначение на компания за производство на консервирани супи в Камдън, щата Ню Джърси. — Б.пр.
2
Мексиканско ястие, състоящо се от питки, пълнени с месо, сирене и подправки с чили. — Б.пр.