— Този същият Йергенсън познаваше ли съпругата ти? — попита тя.
— Не. Навремето той беше ченге. Последните години работеше като охрана в съда. Оттам го познавам. Изненадан съм, че не го помните.
Дафи продължи да пита:
— Значи не беше той човекът, който ти каза къде да намериш жена си?
Болд се намеси:
— Ти ли я проследи? Така ли беше?
— Това не е толкова важно — властно заяви прокурорът. — Хванах ги на местопрестъплението. На местопрестъплението, човече. Спипах копелето и го гръмнах. През живота си съм стрелял много малко и все с дясната ръка. Ако не беше това — той посочи протезата си — щях да уцеля мишената.
Събеседниците му не казаха нищо.
— Не е лесно да се стреля с лявата ръка, а, Лу? Правил ли си го някога и преди?
— Все още не разбирам нещо, Бръснач — прекъсна го Болд. — Когато разговаряхме пред къщата ми, ти ми каза, че не желаеш да я следиш сам. Помоли ме да го направя вместо теб. Излиза, че след това си променил решението си, така ли?
— Ти не схващаш най-главното — повтори Страйкър, отбягвайки отговора, опитвайки се да приложи уменията си на адвокат, които обаче бяха силно притъпени от медикаментите, с които го бяха натъпкали. — Трябваше да си осигуря някакво доказателство. Можеш ли да разбереш това? Бях извадил на показ кирливите й ризи — и не го казвам фигуративно. Задавах й въпроси и наблюдавах внимателно реакциите й — работата ми се състои в това да зная кога човек изпитва чувство на вина. Знаех, че ми сервира лъжи. Имаше случаи, в които се прибираше у дома и избягваше да ме докосва, докато не си вземе вана или душ. А когато това се случва ежедневно, човек престава да се пита какво става с жена му. Но аз трябваше да зная. Това е част от мен самия. Трябваше да разбера.
— Би ли искал да ни кажеш как разбра в кой хотел точно се срещат? — настоя Дафи.
Болд усети, че му става горещо, макар в стаята да не бе топло. Освен ако топлината не идваше от фалшивия прозорец. Притесняваше се, защото Страйкър беше изключително нервен и сержантът знаеше, че ако не беше завързан за леглото, протезата му щеше да подрънква безспирно.
— Забърках ви в голяма каша — извини се Страйкър.
Болд се обади.
— Винаги ми се е искало да те подложа на кръстосан разпит, но съм виждал как в съда разбиваш на пух и прах всеки подобен опит. Затова ще питам направо.
— Давай.
— Кого нае, за да проследи Илейн.
Страйкър тръсна глава подобно на човек, който знае, че в косата му се е заплела някаква буболечка. Болд се вгледа в Дафи, която леко поклати глава, давайки му знак да остави Страйкър на мира. Очите й казваха „Не го притискай“.
На Страйкър му беше нужен само миг, за да се съвземе. За пръв път погледна Дафи в очите и тя почувства омразата, която изпитваше към всички жени. Прие го за нормално и предложи:
— Мога да изляза от стаята, ако искаш.
— Не. Не е това. — Той погледна Болд. — Не съм наемал никого, Лу. Не беше така.
— Добре. Значи не си наемал никого. След като разговаря с мен, отиде ли при някой друг от отдела, за да го помолиш да ти свърши тази услуга? А може би си се обърнал към детективите от съда? Никакви заобикалки, Бръснач. Говоря ти направо: ти ме забърка в голяма каша. И аз имам нужда от някои отговори.
— Обадиха ми се по телефона.
Болд погледна към Дафи, която се наведе напред.
— По телефона? — попита Болд с възможно най-спокоен тон.
— Обадиха ми се по телефона и ми казаха, че ако търся Илейн, мога да я намеря в стая четиристотин и седемнадесет.
— Мъж или жена?
— Илейн е жена, Лу.
Медикаментите си казваха думата. Страйкър се изхили и макар смехът му да продължи малко по-дълго, Болд го изчака търпеливо.
— Мъж — най-после отговори по същество Страйкър.
— Разпозна ли гласа?
— Не. — Изглеждаше леко отегчен и потиснат от този разговор.
— Но му повярва. И отиде в хотела, подготвен да застреляш мъжа.
— Изобщо не разсъждавах. Движех се като на автопилот. — Този път се разсмя по-силно. — Знаеш ли, тиквал съм за двадесет години в затвора типове, които се опитваха да минат с този номер! А виж как се обърнаха нещата! — Той се поколеба за миг и продължи: — Ти се опитваш да ме объркаш в момента, Лу, но аз разбирам какво ми казваш. Смяташ, че някой ми е позвънил по телефона с ясното съзнание, че ще отида и ще гръмна онзи тип. Мислиш, че е разчитал, че ще постъпя точно така. Само че, ако нямаш нищо против, точно в този момент тези размишления ми идват малко множко. Защото чудесно зная какво говорят хората за моята избухливост — искам да кажа, че това не е никаква тайна.