— Стая шестстотин и четиринадесет.
— В хотел?
— Странноприемницата на пазара. Има страхотна гледка.
Гласът й звучеше ужасно.
— Дафи? Как си?
— Прекрасно.
— С някого ли си?
— Няма никой при мен в стаята, ако това те интересува.
— Събудих ли те? — По начина, по който говореше, създаваше впечатление, че е сънена и замаяна.
— Глупости!
— Искаш ли малко компания?
— Само ако можеш да ми простиш заради онова, което ти причиних.
— Приведи се в приличен вид. Идвам.
Стая шестстотин и четиринадесет се оказа апартамент с изглед към морето. Сигурно струваше триста долара на нощ. В стаята ухаеше на чай „Ърл Грей“17. Болд на два пъти се опита да запали осветлението, но тя не му позволи.
— Не! — сърдито настоя тя и хвана ръцете му при втория опит.
Той все пак успя да я огледа на слабата светлина — изглеждаше така, сякаш бе изплакала очите си.
Без да пуска ръката му, Дафи го заведе до едно канапе, поставено пред огромния панорамен прозорец. Миг по-късно му сервира чай. Сложи една чаша и за себе си. Седна до него. Двама души в една тъмна стая, зареяли погледи през прозореца.
— Хубава гледка, а?
Болд огледа залива — лунните лъчи огряваха гладката му повърхност, нарушена само от един кораб, който чакаше да бъде разтоварен на сутринта.
— Тя пристигна преди час и половина. Поговориха известно време — всъщност той й говореше. Мисля, че беше сърдит. После я сграбчи откъм гърба. Точно там. Тя се подпря на онази маса. Виждаш ли масата? Не мисля, че й хареса много. Но не възрази, което говори красноречиво за маниера, по който той сключва сделки. Питам се колко ли му струва.
Апартаментът на Фаулър. Тя наблюдаваше апартамента на Фаулър, не водата. Нито пък лодките и луната. Тънките пердета бяха спуснати, но Болд успя да различи силуетите на двама души. Единият очевидно бе мъж — Фаулър — а другият — жена. Невъзможно бе да прецени как изглежда и на колко години е.
— Ето какво прави в свободното си време, когато не наблюдава другите хора. — Гневът, който прозираше зад думите й, го притесни. — Купува си апетитно парче мръвка за среднощен пир. — Дафи заговори с гласа на Бети Бууп18. — Какво? Не ти се спи тази вечер? Тогава набери: осемнадесет-нула-нула и аз ще те изчукам.
— На твоите услуги — предложи Болд.
Дафи продължи да говори, без да сваля поглед от прозореца.
— Гледал ли си някога как се чукат други хора? Не на кино — на живо. Беше отвратително. За пръв път ми се случва. В много отношения това наистина е един долен мръсен акт — особено пък ако го правят на някоя маса като тях. Цялото това блъскане и стискане. Няколко минути и край. Като разгонени улични котки. Та те дори не се целунаха. Можеш ли да си го представиш? Той я облада като парче месо. Сякаш си бе поръчал пица или нещо подобно. Не мисля, че на нея й хареса — повтори Дафи.
— Хайде да се махаме оттук — предложи Болд.
— Готова съм да се обзаложа на каквото и да е, че ни е наблюдавал в леглото с Оуен. — Тя рязко извърна глава към Болд, но мигновено отклони поглед встрани. — Но ако съдя по това, което видях тази вечер, очевидно не е научил нищо.
— Можем да отидем да хапнем някъде яйца — отново предложи Болд. Искаше да я измъкне от тази стая.
— Тя си тръгва. Умно от нейна страна. — Болд видя, че жената наистина си тръгва. — Два пропилени часа. Е, не съвсем пропилени. Независимо колко й е платил, не е достатъчно. Не и щом е била с мъж като него. Питам се колко ли струват тези два часа. На час ли се плаща, или как?
— Какво постигаш с това, Дафи?
— Когато го наблюдавам, зная, не той не наблюдава мен. Да не би да искаш да оспориш логиката ми? — После додаде: — Лу, искам да повдигна обвинения.
— Дафи, направи онова, което трябва.
— Ако искаш да ми кажеш нещо, просто го направи.
— Ние се опитвахме да го изолираме, Дафи. И той го знаеше. Дори ми го каза. Ти се ровеше в миналото на компанията, а той искаше да знае какво имаш.
— Чудесно казано — саркастично отвърна тя. — Аз съм напълно сигурна, че той вече знае какво имам.
— Ако толкова искаш да обвиниш някого, по-добре това да е Таплин. Да не би да смяташ, че Фаулър сам е измислил всичко това? Той получава заповеди, Дафи. Той е момчето, което върши мръсната работа заради Таплин.
— Вероятно са се събирали двамата да похапнат пица и да ме погледат как се къпя.
18
Чернокоса дама, секссимвол в рисуваните филми и комиксите през 30-те години, създадени от Макс Флайтър (1883–1972) — Б.пр.