— Те се занимават с бизнес, а не с пийпшоу. Ако наистина искаш да ги смачкаш, забрави за обвиненията, които искаш да повдигнеш. Ще изчакаме и в един момент ще използваме всичко това срещу тях.
— Как?
— Още не зная.
— Смяташ, че мога да се прибера у дома и да се престоря, че не зная нищо за микрофоните и камерите?
Той не каза нищо.
— Опитваш се да ми кажеш, че те вече и бездруго са видели всичко, което е могло да се види… така че… защо не?
— Всъщност нищо подобно. Ще измислим нещо. Един приятел спешно се нуждае от теб. Адлър те моли да се преместиш при него.
— Трябваше да преустановим връзката си заради полицейската ми значка.
— Ще измислим нещо. Но предпочитам да не разкриваме картите си веднага.
Светлината в апартамента на Фаулър изгасна.
— Тук ли ще останеш тази вечер? — попита я Болд.
Тя кимна.
— Ще се справиш ли?
Отново кимване.
— Аз съм голямо момиче. — Леко се усмихна. — Питай него.
— Мога да остана.
— Прибери се при семейството си. — Вдигна поглед към него. — Съжалявам за начина, по който се държах. Изгубих, това е всичко.
— Да. Наистина изгуби — съгласи се Болд.
И тя за пръв път се усмихна искрено.
Той я целуна. Тя се дръпна. И той си тръгна.
Тридесет и три
— Къде беше до четири часа сутринта?
— Не би трябвало да ми задаваш този въпрос в шест и половина.
— Въпросът остава.
— Ако ти кажа, че бях в апартамент с изглед към океана в шикозен хотел заедно с хубава жена, какво ще ми кажеш?
— Че си измисляш.
— Добре. Отговорът остава.
— Ти си безнадежден случай.
Тя се разхождаше гола из стаята, влизаше и излизаше от банята, приготвяше се за започването на деня. Болд си спомни за реакцията на Дафи, когато научи, че някой я наблюдава непрекъснато, и си помисли, че сега, докато наблюдаваше собствената си съпруга да се разхожда толкова неглиже из дома им, започва да я разбира по-добре. Той също беше ядосан и може би още по-твърдо решен да предприеме нещо по въпроса.
— Събуди се!
Отново се бе унесъл в сън.
— Поръча ми да не те оставям да заспиваш — напомни му Лиз и додаде: — Не е честно да ми поставяш такива задачки. — Вече бе облечена, но не за работа.
— Какъв ден сме днес?
— Двете със Сузи отиваме да видим Илейн. Майкъл все още е заключен в онази стая с гумените стени.
Болд си даваше сметка, че отсъствието на прокурора ще забави хода на разследването, но се постара да не мисли за това в момента.
— Ще трябва да те обявят за светица.
— И една вечеря ще свърши работа.
— Не съм забравил.
— Напротив, забрави.
— Наистина — призна си Болд. — Но сега си спомних. Дължа ти една вечеря с шампанско.
— А на сина си дължиш поне две свободни седмици.
— Отбелязвам си го.
— Той прекарва твърде много време в детската градина. Сега ще мина да го оставя. — Тя се намръщи. — Но днес ще го прибера рано. Така че забрави, ако случайно си мислиш нещо мръснишко. — Погледна го. — Не си мислиш.
— Не съм сигурен, че изобщо мога да мисля.
— Това е от безсънието. — Тя се поколеба на вратата. Не й се тръгваше.
— Какво? — попита Болд.
Тя колебливо попита:
— Колко красива беше? И в кой хотел?
Той се усмихна самодоволно.
Телефонът иззвъня. И двамата се поколебаха.
— Трябва ли да се обаждаме? — попита го.
Болд вдигна слушалката.
Шосвиц му продиктува един адрес на „Лейкууд“.
Болд затвори.
— Скъпи? — попита Лиз.
— Случи се отново — промълви Болд.
Болд пристигна в осем без петнадесет, а по това време мястото на престъплението бе заприличало на истински цирк. Наоколо се тълпяха любопитни зяпачи, улицата бе задръстена с колите на радиото и телевизията плюс още три национални медии със сателитни връзки, пълно бе с всякакви полицаи и кой знае защо имаше и две противопожарни коли. Болд бе принуден да спре чак на „Сиера“ и да мине през нечий чужд заден двор, за да стигне до къщата. За негово огромно огорчение всички на местопрестъплението очакваха пристигането на един-единствен човек — Лу Болд. Появата му предизвика моментално раздвижване из тълпата, а този ден се оказа един от най-отвратителните в кариерата му. Репортерите навряха микрофоните си под носа му, но той закри лицето си с ръце, опитвайки се да се спаси както от камерите, така и от въпросите. Когато най-сетне успя да влезе в къщата, с изумление видя, че там се е настанил екип на таблоидно новинарско шоу, излъчвано по един от местните телевизионни канали, и заснема всички подробности от разположението на труповете. Телата бяха три. Операторите се бяха разположили във всекидневната и го очакваха. Носеха си собствено осветление, което бе толкова силно, че го заслепяваше. Всички улики на местопрестъплението бяха съсипани, но не това бе най-важното. Неконтролируемият гняв на Болд бе предизвикан от наглостта, с която тези хора си позволяваха да нарушават неприкосновения дом на едно семейство дори и в момент като този. По негова заповед всички членове на екипа бяха арестувани за проникване с взлом в чужда собственост.