— Подобен подход е неправилен.
— Изтеглихме всички дини от пазара…
— Дини! Глупости! Той вече не държи да бъде оригинален. Трагедията наближава развръзката си. Той се опитва да ви заблуди, сержант! А вие не бива да допускате това. Запознах се с доказателствата, които сте събрал до този момент — боята, цветовете, уликите. Придържайте се към тях. Динята е само уловка, предназначена да ви отклони от пътя. Нека не забравяме, че той е лисицата, а вие сте хрътката. Не бива да забравяме, че лисицата може да отърве кожата само ако се опита да надхитри преследвачите си, защото просто няма никакъв шанс да ги надбяга.
Шосвиц шумно въздъхна. Очевидно започваше да губи търпение. От нервното напрежение раменете и очите му леко потрепваха и той напомняше на марионетка с оплетени конци. Болд се боеше, че лейтенантът може да каже нещо, с което да засегне доктора. И понеже самият той високо ценеше помощта и познанията на Клемънтс, побърза да заговори, за да предотврати всяка възможност за конфронтация между тях двамата.
— Но той би могъл да убие стотици хора с натровена селскостопанска продукция.
— Той не иска да убива стотици. Какво точно каза по телефона? — Клемънтс се обърна към Дафи.
— Че Оуен е убил хората, които е обичал.
— Той иска да убие Адлър. Според моята диагноза шизофренията му бързо прогресира и е достигнала до етап, в който първоначалните импулси, подтикнали го да замисли този грандиозен план, са победени от желанието за мъст, което представлява далеч по-силен мотив. Колфийлд е убеден, че Оуен Адлър му дължи няколко много дълги години от живота му. Колко от вас са прочели това? — Той размаха някакви листи във въздуха, но никой не можа да види какво пише на тях. Клемънтс побърза да обясни. — Това е опит на Колфийлд да докаже невинността си няколко години след процеса. Много внимателно обмислено, въздействащо и убедително творение. Аз поне му вярвам. Той твърди, че е станал жертва на предварително подготвен заговор и че наркотиците не били негови. Подкрепя това си твърдение с направените кръвни тестове, при нито един от които не се откриват следи от кокаин в кръвта му. След това използва в своя защита заключението на полицейската лаборатория, според което в дома и в колата му не са били намерени никакви следи от наркотика. Колфийлд пише тази изумителна молба за преразглеждане на присъдата му по време на третата му година в затвора, но поради щатските закони за минималните присъди, не успял да се пребори за нов процес, нито пък бил освободен условно. Смятам, че под влиянието на тази очевидна несправедливост нещо в душата му се е пречупило. Неговата по-рационална половина го е съветвала да уважава системата; наранената му половина обаче се вдигнала на бунт, отказвайки каквото и да било сътрудничество със същите онези сили, довели живота му до пълен провал. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че в момента тази втора половина изцяло контролира живота му. Въпреки това обаче този човек притежава изобретателен, рационален и високоинтелигентен ум, който прекрасно си дава сметка за немалките възможности и способности на противниците си. Историята вече се разгласи по новините. Той съзнава, че времето му изтича. Разбира срещу какво е изправен и, независимо от подсъзнателните му импулси, този човек не изпитва особено желание да се превърне в мъченик, като се остави да го хванем.
— Значи съзнателно ни заблуждава — обобщи Дафи.
— Точно така. Отровил е една-единствена диня. Хрътките хукват по следата с динята — грешната следа в случая — а лисицата през това време се връща обратно и напада кокошарника.
Шосвиц възрази.
— Но ние не можем да сме сигурни, че става дума само за една диня.
— Разбира се, че можем — категорично заяви Клемънтс. — До този момент не е постъпила информация за друго подобно отравяне. Нали? Нито един подобен инцидент. Едва ли можем да твърдим, че намерението му е било да избие стотици, използвайки дини за целта. — Той се изсмя. — Не съзнавате ли колко показно е извършено последното убийство?
Лейтенантът настръхна, осъзнал, че Клемънтс очевидно се забавлява неимоверно с този случай. Всяко ченге от отдел „Убийства“ приемаше като свои болките и страданията на жертвите и техните близки… независимо от практиката, независимо от многобройните убийства, независимо от хладнокръвието, с което поемаха всеки нов случай. Трагедията на семейство Кроули бе разстроила дълбоко всички, които работеха на петия етаж, но Клемънтс очевидно беше изключение. Само един посетител в отдела.