— Опитвам се да ви кажа, че Колфийлд иска Адлър. Не се оставяйте да ви заблуди. Умен е и ще се възползва от всяка възможност, за да ви надхитри. Предупредих ви и преди: Вие просто не можете да проникнете в съзнанието на този човек. Но аз мога, господа. — Погледна Матюс и се усмихна. — Аз мога.
Тридесет и четири
В неделя вечерта Болд влезе в бойната зала на „NetLinQ“ изгубил напълно вяра, че ще успеят чрез банкоматите да подмамят Колфийлд в капан. Твърде много нощи бе стоял в този стол, приковал поглед върху електронната карта, проектирана на огромен екран. Твърде много нощи се бе прибирал у дома единствено със силно главоболие.
Специален агент Шийла Лок беше на около двадесет и шест години, имаше къса кафява коса, слабо и бледо лице с огромни очи. Облечена бе със син блейзър, който скриваше фигурата й. Безжичният комплект за свръзка покриваше дясното й ухо, а микрофонът скриваше сочната й уста. Възползвайки се от новите комуникации на ФБР Лок и един друг агент, когото Болд познаваше само като Били, поддържаха постоянна връзка с близо седемдесет и петте мъже и жени, които наблюдаваха банкоматите в Кинг Каунти. Малкият единадесетчленен отряд на Болд наблюдаваше банкоматите в търговската част на града, а специалните агенти на ФБР и служителите под прикритие от Кинг Каунти бяха разположени в по-отдалечените и глухи райони, включващи Къркланд-Белвю и Сийтаг-Рентън.
Тед Пърч си бъбреше с Лусил Жилар, която следеше компютърния терминал, осигуряващ й личен контрол върху всички банкомати на „Пак-Уест“. Освен това имаше постоянен достъп до баланса по сметката на изнудвача. Така можеха да са сигурни, че ще засекат всяка извършена операция, дори и ако тя остане нерегистрирана от софтуера, който използваха.
Повече от хиляда и седемстотин банкомата, включени в системата „NetLinQ“, вече се контролираха от софтуерния капан на времето. През последните четиридесет и осем часа системата не беше отказала нито веднъж. Официалната версия за пред обществеността бе, че удължаването времетраенето на финансовите операции се дължи на извършван в момента ремонт и поддръжка на системата.
Електронната карта бе цялата изпъстрена с разноцветни точици: червените се използваха за автомати, които не се намират под пряко наблюдение. Такива имаше стотици. Зелените, значително по-малко на брой, сочеха банкоматите, поставени под контрол. За всяка финансова операция до този момент изнудвачът бе използвал различни банкомати и те бяха обозначени с кехлибареножълти точки.
Болд си даваше сметка, че използваните технологии са забележителни в техническо отношение, но тази мисъл не му вдъхваше кой знае какъв оптимизъм. По другите два големи екрана, част от постоянно действащия команден център на разпределителната станция, непрекъснато премигваха оранжеви и зелени линии, указващи паричния трафик по банкоматите. Тези контролни линии се стрелкаха по картата като стрели, стигаха до различни центрове, които обозначаваха банковите клонове, променяха цвета си и продължаваха движението си. Шестима служители на „NetLinQ“ наблюдаваха тези екрани, макар че те по принцип не се радваха на вниманието на гостите от полицията.
— Готов ли си, Били? — попита Лок след няколко минути на относителна тишина.
Били се премести заедно със стола си пред един компютърен терминал, поставен централно спрямо всички карти. Нагласи внимателно слушалката си и я пробва два пъти. Написа нещо на клавиатурата, за да провери монитора и картите, а после заговори с тих, даже монотонен глас:
— Седемнадесети, обади се! — Заслуша се, отново написа нещо и пак заговори в микрофона: — Четиридесет и шести, обади се! — Отново повтори същата процедура. — Шестдесети, обади се! — Продължи така няколко минути и едва тогава кимна на Лок.
Диспечерите, помисли си Болд, са някаква друга форма на живот. Трябваха им стоманени нерви и плътни, монотонни гласове. Плащаха им, за да запазват спокойствие и в най-сложните, най-хаотичните и рисковани ситуации и да местят човешки същества и превозни средства като фигурки по шахматна дъска.
Последваха двадесет минути на мълчание, нарушавано единствено от потрепването на компютърните клавиатури. Болд беше задрямал, когато един силен глас го изтръгна от унеса му.
— Започна теглене на пари! Три секунди! Броя!
В самото начало едно такова съобщение предизвикваше у Болд вълнение и очакване, но сега детективът изпитваше единствено безсилие.
Ярка бяла светлина проблесна на дисплея, указвайки банкомата, от който се извършваше операцията. Намираше се в Ърлингтън. В горния десен ъгъл цифров дисплей отчиташе секундите, изминали от началото на банковата операция.